неделя, 31 януари 2010 г.

февруари



кафеви вълнени ръкавици
плетени на една кука до прозореца с ледна дантела
това ми остана от баба
вън художникът февруари
рисува със стиснат на топче живак в термометъра
вътре баба – с върха на самотната кука
а дъхът им се среща в стъклото

събота, 30 януари 2010 г.

хороскоп за втория срок


ОВЕН
Ще научите азбучната истина, че вратите на елитното училище никога не се отварят с таран. Най-лесно е с крак, като ръцете ви са заети с дарове или с писане на чек за дарение.

ТЕЛЕЦ
Ще трябва да изведете златния телец на паша. Най-добрата трева за него е в градинката пред училището на сина ви.

БЛИЗНАЦИ
Вероятно знаете, че който се учи, той ще сполучи. Но ви предстои да научите, че който получи, той ще ви учи.

РАК
Не от учителите, а от охраната в училище детето ви ще научи простата истина – еврото изхарчи сам, долара раздели с приятели, а лева дай на врага си.

ЛЪВ
Добре е да приучите детето си да не храни учителите, а да храни уважение към тях и да не ги закача, когато се хранят. И без това им се случва рядко.

ДЕВА
99 деви е имало само в девическото училище през 1899 година. И това не е сигурно. По-добре обяснете на дъщеря си, че 69 освен другото е и обикновено двуцифрено число.

ВЕЗНИ
Бъдете обективни при помощта си за домашните по аритметика.
В училище 2 и 2 е 4... 5 ... най-много 6. Сметките, на които сте учили детето в частния ви магазин са от областта на приложната математика.

СКОРПИОН
Не забранявайте на детето си да ходи на училище с тъмни очила. Все пак науката е слънце.

СТРЕЛЕЦ
Не се опъвайте, ако тройката струва 100, четворката 200, петицата - 400, а шестицата - цели 800. Явно детето ви е закъсало на урока за геометична прогресия.

КОЗИРОГ
Ако имате две ризи, не давайте едната на учителя на детето си. Той не ви е ближен. По-добре му дайте възможност сам да избира.

ВОДОЛЕЙ
Частното училище е частен случай в България. Трябва да му посвещавате голяма част от частните си разходи, частните приходи, частните спестявания и да си вземете час при частен психотерапевт.

РИБИ
Ако приемете, че с приемните изпити всичко е свършило, няма да приемат детето ви добре. Приемете, че това е само приемната и всяка следваща врата също е с платен вход.

петък, 29 януари 2010 г.

варвара


ще взема да те помня все така
с усмивка на обувка стара
с въздишка на обяздена вълна
и чашка облаче на бара

от твоите мази извира здрачът
и всички ласкаво прегръща
и в него някой тихо плаче
и някой зад зида повръща

ще взема да те помня все така
вместо обреди и носия
една небрежна голота
любов
сиртаки
и ракия


.

четвъртък, 28 януари 2010 г.

гравитация


изпуснах се

потъвам между пръстите

етажите надолу стават гъсти

на сантасе

играят зайци в дупката

боде коляното на ореха черупката

сгъстява се ентропията в ъгъла

Алиса

мила

стига си ме лъгала

бе сгладне и честлинни са комбурсите

но лимерика ми стопи ресурсите

а бабички все падат от балкона

мастило няма

има беладона

отваряй джам Елизавета

бам

пропадам чак до Ур и до Елам

като ранена антилопа гну

във скута на самотен Енкиду

пропадам като дунавско ниво

и няма хич за мене сонсонжмо

и няма да достигна скоро

до дъното на Нгоронгоро

пропадам

т'ва е

Нютон

ябълка

по-тежък ставам

а пък все по-малък

пропадайки се свивам чак до точица

и нямам нужда от пророчица

да знам какво ще стане в най-дълбокото

където ме влече като в олук

обаче споко


споко



пук


сряда, 27 януари 2010 г.

тогава


тогава
през осемдесат и първа
снегът беше много по-бял
не щипеше като свекърва
а галеше като водещ на бал
не бодеше в очи като пушек
а ресниците милваше като вата
не мъждукаше като слаба крушка
а блестеше като забранените сто вата
тогава
през осемдесeт и първа
ми мръзнеха само краката
сега е после
а не тепърва
и ми зъзне душата
не помня тогава сняг да съм псувал
не помня да съм плащал сметки
на болен да съм се преструвал
и да съм сменял подметки
тогава
през осемдесет и първа
дните не бяха така ледени
зимата се изнизваше като пъстърва
а целувките под снега бяха медени
сега
в две и десета
снегът не вали навънка
снегът вали вътре в мене
азът ми в преспите крета
жадува хубаво време
и се крие под гола трънка

извозване


На една от тихите улички към голямата река, срещу гордата си католическа сестра се била кротнала бяла православна църквица с надъвкана от времето камбанария, в която почерпените актьори от кукления театър отсреща след премиера удряли камбаната като спомен за първото бдение със свещи през деветдесета.

Та в един оцъклен януарски ден автобусът на въпросния куклен театър разпръснал с клаксон бабичките на въпросната улица пред въпросната църквица, спрял малко по-нататък от вкаменената бонзай-ледена планина на тротоара и зейнал врати в очакване на дечицата, които трябвало да извози след някакво представление. Шофьорът небрежно метнал фас в нечия смразена стъпка и барчето на театъра направо го всмукало за едно кафе. Вътре го грабнала лютата театрална атмосфера, последните клюки сплитали опашки с димните ленти на цигарите, някой викал, че друг някой хабер си нямал, дренки, викал отсрещният, след Джим Хенсън таратанци, вечно на манджи мирише нещастницата, кискала се особа със сатанински грим, която по принцип играела миролюбиви мечета, а шофьорът сърбал русото кафе на бармана-театърмайстор или обратното, разтягал уши да попие всичко, щото бил още нов, даже стажантка не бил чукал още, а тя казала оф минава единайсе и шофьорът се сепнал, щото нали трябвало да извозва дечицата след представлението. Ох, мале, сигур вече да разкулачили автобуса, подскочил шофьорът и се совнал навън, а зад него се завихрили парцали театрална атмосфера – думи и дим, дим и думи и панделка едва доловимо скъпо ухание от стажантката може би.

Доприпкал до автобуса шофьорът, метнал се на седалката, тряснал вратата и аха да врътне контактния ключ – в ушите го блъснала странна тишина, само някакъв далечен глас монотонно нареждал в речитатив, но почти нищо не се разбирало, само отделни думи като пръски на вятъра... млад-зелен, Божке ле... Тъкмо да се обърне шофьорът, отстрани мъжки глас сухо проскърцал – то бива бива, ама това шофьорските номера край нямат, двайсе минути да те чакаме като на спирка при такъв повод д’еба, а отзад друг един глас пропял – айде, чадо, давай, че съвсем окъсняхме, кръщене имам после-е-е...

Е те тука шофьорът събрал сили и се обърнал – назад бабичка до бабичка от онез дато ги разпилял с клаксона преди малко, на служебната седалка червендалест тип с траурна лентичка, а отзад дядо поп със все такъми... ама чакайте, бе хора, това е ведомствен автобус... на театъра... а-а-а, чадо, не светотатсвай, прекръстил се попът, какъв театър, на погребение трябва да ни караш... какво погребение изшъпнал шофьорът, децата всеки момент ще плъзнат, вдигнал глас шофьорът, имате грешка, окопитил се шофьорът, ебавате ли се с мене, вече крещял шофьорът, защото безобразие, стържел червендалестият, Боже помилуй, мрънкал попът, бабичките хлипали в някакъв смразяващ синхрон, траурният глас постепенно приближил, достигнал кресчендо и рисувал апокалиптични картини на света без покойния, на кого ни оставяш, а зад ъгъла се носели първите акустични признаци на приближаващата малолента напаст, възбудена от срещата с кукленото изкуство...

Тогава шофьорът диво се метнал навън да търси организатор, директор, технически секретар или който и да е там да оправи тази сюрреалистична ситуация. Преплувал бясното детско море във фоайето, скачал през две стъпала по стълбите към администрацията, препъвал се из полутъмните проходи около сцената, що не си карах цистерната на летището, стенел, кой ме дявол накара, плюел, кое ме пиле окълва, псувал и обикалял, ама всички си били отишли, само портиерът прибирал изпаднали ръкавички, барбита и някакви неидентифицирани пластмасови урунгели от снаксове може би... Тогава шофьорът въздъхнал обречено и се отправи към автобуса като към зъболекарски кабинет... и още от ъгъла през ушите го плеснал триумфиращият рев на две детски градини дечица, разкулачващи безстопанствения автобус.

Зяпнал шофьорът за кой ли път през този оцъклен и озъбен януарски ден, после се ухилил арабийската, метнал се на седалката, както само шофьорите на големите цистерни го могат и отпрашил. И само в огледалото за обратно виждане на фона на всеобщото бяло се смалявали купчина прегърбени черни фигурки, слели се постепенно в траурно петно и накрая изчезнали зад първия завой.

Шофьорът доставил екзалтирания си малолетен товар по предназначение, на връщане плъзнал елегантно автобуса между двете църкви, ковнал спирачки в дворчето зад театъра и се запилял нанякъде – на погребение ли, на представление ли – кой го знае, неведоми са пътищата шофьорски.

1993 (най-много 1994)

вторник, 26 януари 2010 г.

Mea Culpa (зима)


Mea Culpa (зима)

тресчица лятна от петата ми трети месец си тлее в камината
мината инкасаторка къса нервни квитанции и жички в бушоните
кашони пред нашия вход крият някакъв морж с осем шарени кучета
на бърдучето хапе милият цицката
уж разсеяно каца на нея снежинка
стоп
виното е на скитника

Hi!

Здравейте на всички, които ще се отбият тук.
Не зная защо човек като мен, толкова чужд на блог-културата и воденето на дневник в най-най-общ смисъл, се появява на това поле... но ето ме. Или е дошло времето или си е отишло място, където до този момент съм задоволявал характерните за всеки артист невинни (или патологични) мераци за саморазкриване, самопоказване... търсене на лъча на прожектора... ексхибиционизъм с една дума :)
Не зная колко ще бъда редовен в публикациите, но за редовност в отговорите на коментарите ви - бъдете сигурни
Имам натрупано едно количество подредени през годините думички, които по някакъв начин са обвързани с различни моменти от календара - полека лека ще се появят тук - някои от тях са виждали виртуален свят из литературните сайтове, други не - мерак ми е да ги видя събрани заедно на едно само мое (и ваше, разбира се) място заедно с новите, които ще напиша по това време...
ето ви например един линк, който в малкото екранче показва какво съм си мислил и визуализирал за бялата дебелоснежна зима преди две години
http://arenamedia.net/video.php?vid=58

неделя, 24 януари 2010 г.

януари

месецът на двуликия янус всичко започва от там дето вече е свършило като стар кроасан месечина чертае в небето осева линия за къртиците траекторията на имениците е спирала от бъчва до бъчва кой ще пие и кой ще поръчва има цяла година напред за разбиране P.S. изображенията са от photosight.ru