четвъртък, 17 юни 2010 г.

стар еньовден

ти помниш - гледаше небето... а аз не помня - гледах теб

забравил съм наистина забравил съм
как настрани се килна късно слънцето
как кичурът над бузата ти стана златен
и блузата как спираше гърдите ти
да не политнат право във ръцете ми
и как изписка че змия май има в храстите
и уж се скри до мен прилепнала
как шарената черга на следобеда
постла се да не паднем в тръните
как стреснати разбягаха се дрехите
и меко се прегърнаха в тревата
как писък тих отнесе лястовицата
как мащерката гълташе въздишките
как в кожата попиваше пелинът
как хрусна охлювче под лакътя
и как един щурец пищя възбудено
че еньовден е и язък за билките

сред накамарени по рафтовете спомени
вървя с онази риза със ръкавите
които вързват се отзад
за да не пипам

сряда, 16 юни 2010 г.

потоп

поваля, а


зевс
борей, северен ветре, дуй бузи
завърти хелеспонта в подивяло джакузи
флоти, лодки, гемии – превърни в стърготини
да отвхвръкнат в небето покриви и комини

хор
духа борко във улука
чак духалото си спука.

зевс
евър, източни ветре с тръбата
почисти от дворци и бардаци земята
поиграй си с любимите диви играчки
смерчове - лакоми всичкосмукачки

хор
източният килър евър
ще ли стихне
never
never

зевс
на зефир иде ред - нека облаци гони
бременни до един с дъждове монотонни
подплати, западняко, по-дебело небето
и иди да почиваш като коте в кьошето

хор
виж - измамникът зефир
обещава близък мир

зевс
и накрай - ти си, нот, влажен южен гальовник
днеска не на живота, на смъртта си любовник
член забий във небето, дай на гея да пие
нека грешното племе със потоп се затрие

хор
потопи ги
удави ги
хадес точи черни лиги

вторник, 8 юни 2010 г.

юни



през юни ще бинтовам всички рани
нанесени от пролетни очаквания
и ще изпадна в тиха абстиненция за есен
под сенките на пъстри тенти ще се примолвам за едничко облаче
и нека синоптиците решат къде да ми го поднесат
дали
в
небето
или
в
чашата