бавните удари на сърцето на есента, равните удари на сърцето на есента, като стих на лангстън хюс пулсират в ефира… в хамак от скитащи паяжини ниско заспива слънцето и сънува пяна от тръпчива септемврийска бира
синьо цвете в косите ми и очите ми сини устните ненаситени пък съм и без бикини виж ме млада и хубава като плейбой икона ако искаш съм курва ако искаш мадона стига кри се зад вестника стига с таз телевизия стига псува заместника ще ти правя ревизия плюя в твоята бира и пържола с картофи мен сърцето ми спира от любов по пантофи писнаха ми ушите от мераци на думи XXL по нощите и наливни парфюми