неделя, 31 октомври 2010 г.

ноември


снимка от www.photosight.ru

когато ноември изтрива света покрай мен
сякаш някой е дъхнал отблизо на очилата ми
и отвсякъде капе унило
припява на скуката

когато есента
придърпнала окалян плащ
поглежда със очакване дали е ниско слънцето
та да се свърши вече неината смяна

тогава вадя снимките от лятото
и пия цвят от тях.


`

понеделник, 25 октомври 2010 г.

прозорецът на колибата


www.photosight.ru


земята е удавена след дъжд
и мръсни плуват в локвите косите й
сплъстени мъртви стръкове треви

пленен от клони вятърът скимти
рови с пръсти изгнилата шума
и вихрушки безбройни плоди

дъхът на дълбоката есен
гали локвите с призрачни длани
само вяло прелитащи врани
търсят ноти от крадена песен

равнодушно се връща дъждът
да размие предишните щрихи
утре новите ще ни спрат
разредени и есенно тихи


82

сряда, 20 октомври 2010 г.

тримата братя и ламята



Имало едно време трима братя. Единият бил такъв, другият - онакъв, а третият бил глупак. Ей така било. Имало и една ламя. Без ламя не може. То и сега е пълно с лами. Не лами, ами лами и половина...без ДДС. Ама то това е друга опера ... оп-па, пардон - на ламите от опера им се образуват нерви... и газове! Аха... Аре тогаз батко ще им реди приказка...
‘начи, имало едно време трима братя и една ламя. За братята не знам, ама ламята живеела през девет планини в десета и сутрин като станела, си викала бамааму, колко далече живея!... и значи тая ламя не била много силна в далаверата и затова била социално слаба. И щото била социално слаба - крадяла. Златни ябълки крадяла и ги сменяла за тревица. Да си пафка. Да си пафка и да си представя, че е социално пълна. Колко й трябва на една ламя!?
Един път, както ламята си крадяла някаква златна ябълка, се чуло страшно пищене. Глей ся маамудеба, изсумтяла ламята, и на златните ябълки взеха аларми да слагат, обаче не било аларма онова , дето пищяло, ами на хората им писнало да им крадат златните ябълки. Не че нещо, обаче не стига сушата и кишата, ами сега и ламя. А върви после внасяй златни ябълки от Гърция и гръцката митология.
И хората, срам не срам,се обадили на Полицията. Първо по телефона. После по gsm-а. По водомера, по канален ред... обаче Полицията била много заета – пушела пред парламента, стреляла се сама, биела разни хорица с камери, кламери и синтетични полимери, днес хващала с триста зора мафиотите, утре си ги пускала, та да се намира на работа и вдругиден, полицаите разделени по двойки карали бясно поостарелите бели астри, надували двугласните сирени, въртели сините буркани, старшият питал свети ли оня шибан буркан, бе? Пък младшият се показвал до кръста от страничния джам, гледал буркана и докладвал – свети... не свети... свети... не свети... много заета била Полицията, бе ква ламя бе, викала, мен главата ми пуши, вие - ламя! Бе не ме занимавайте с дреболии, бе!
Да-а-а-а.... и като се видели на зор, хората се сетили за тримата братя. Ония, дето единият бил такъв, другият - онакъв, пък третият - глупак. Те тез братя златни ябълки си нямали, ха, те на две магарета сламата не можели да разделят - по им било лесно да претрепят едното... та, хората лесно ги цанили за охрана и защита от оная напаст - ламята.
Правили каквото правили тримата братя - единият спал, вторият чоплил семки, пък третият, нали бил глупак – пазил и като дошла ламята - аре, брато - изведнъж се видяла рязко омотана в тиксо, заклещена с арматурно желязо, пръсната със спрей, прасната с електрошок ... и въобще само до златни ябълки и било.
И на хората камък им паднал от сърцето, и се отблагодарили те на тримата братя - сухо-сурово, к’вото Бог дал - спретнали им една премия... и така. Пък тримата братя тая премия си я поделили по братски... пардон, по равно де и единият профукал всичко по курви, другият - на игралните автомати, пък третият, нали бил глупак – първо направил бригада на глупаците, после компания за застраховане на златни ябълки, а когато времената станали … други, направил и фондация за защита на животните. И взел, че взел ламята първо за бодигард, после за началник отдел нестандартни проблеми и накрая за шеф на екип по несъбираеми плащания. Глупак, какво да го правиш...
Та докъде бяхме стигнали? А-а-а, ‘начи ако кой знай откъде ви се намира златна ябълка и тя в ейтуйтими кризаво време вземе, че изчезне, да не вземете да се обаждате пак на тримата братя! По-добре направо на лмята се обадете... или най-добре в бюрото за загубени вещи, ако не се е загубило и то.

`

петък, 8 октомври 2010 г.

чушкопек



чушките така превзеха коментарното пространство в блога (че и в блога на ясмина), че реших да сложа това "нещо", родено в споменатото пространство, на белова - демек - барабар коментарното изтърсаче с тези от началната страница :))

Пушим се – и не на ужким – пукаме червени чушки
с чушкопеци, тенекии, трезви и на две ракии –
мисия съвсем възможна – тяхната червена кожа!
Ето – всяка почернява и око се насълзява
от дима, че на – ебаси – пушат вичките тераси
на панеленото гето. Проза, да но ето, ето -
чушкопекната къделя (докат чушките се белят)
с призрачен сладникав шал гушка целия квартал.
Всички вдишват благодатно, после връщат го обратно
но невдимо перце между ноздри и небце
неусетно се внедрява и до сетен дъх остава
като някакъв агент, чакащ своя си момент
щом в ефира долови чушков тон един дори
да натисне в теб бутона и те върне на балкона!

`

понеделник, 4 октомври 2010 г.

кремкарамел



карамела
кармелита
що не дойде дух да пита
дали искам със тъщá ми
да затварям патладжани
или с тебе
кармелита
да си фиркам “маргарита”
сол по ръбчето да бляска
като злато във аляска
ох
въздушна кармелита
не ме блъскай със копита
пясък в бъбреците хруска
с чай се плакна на закуска
гуруто и той ме пита
карма или кармелита
пáри като гаден трипер
щрака като весел флипер
в мен мисловна въртележка
като заем
тъжна
тежка
потреперва долна бърна
все едно че ще повърна
но обратно връщам всичко
в огледалото съм чичко
есенен презрял домат
нищо че се чувствам млад
ох
кармела
кармелита
във шкембето нещо рита
уж на буламач съм сит
пък разстройство
пък колит
как да дръпна нежна струна
с таз подпухнала муцуна
колко струва моят спомен
лист от календар отронен
и кого интересува
че душичката ми плува
в поетичен океан
затвори се
бе сезам
че ужасно тука духа
нищо
че съм в шеста глуха
че ме правят на маймуна
че изяждат ми сапуна
ще преглътна
ще забравя
на палячо ще се правя
кари
ох бе
кармелита
битието ми залита
искам да заспя спокойно
даже да си плащам тройно
даже в социален план
да съм си лапнишаран
лека нощ
сега съм див
лягам без презерватив
аз сега съм БУДЕН син
и не ме е страх от спин

утрото ще ме натисне
във деня да ме накисне
и какво че е все същият
няма все да ми се мръщи я

писка, пука патладжанът
и блести измит бурканът

ще ги погреба в мазата
патладжана и мечтата

`

неделя, 3 октомври 2010 г.

октомври



ах
този дъжд от листа
този стриптийз на стройни тополи
този щедър пазар
плиснал цветни сергии като маси за есенен помен
този сладък и нежен октомври
ще го хвана в прозрачен буркан
и ще го пазя за края на зимата


`