понеделник, 14 февруари 2011 г.

заваля


изображение от photosight.ru


заваля
пред прозореца лъснат за слънце
за беля
от небесното дънце
посреднощ
се посипаха мазно
на рабош
върху времето празно
изведнъж
безпощадни снежинки
абе къш
нямам вече стотинки
да закърпвам дебелите боти
да пресмятам замръзнали квоти
на набъбнали кишави сметки
нямам здрави подметки
да прохождам пред блока пъртини
да прегазвам през кучешки мини
нямам псуващи думи
да говоря за зимните гуми
нямам с господа бартер
да възкръсне умрелият стартер
нямам вътък
бе сечко
да запаля във печката
старата библиотека
нека
да заспя като буба
туба
вино домашно
страшно
да ме вика на топло
сопло
на бутилка-ракета
трета
степен във мен да отделя
с къделя
разширени от чашите вени
на смени
да сънувам лагуни
и струни
на хавайски китари
стари
песни за лято
разлято
да ми пеят без край

рай

ама не
от бездънно небе
заваля
заваля
заваля
бяла тиха лигня
от снежинки омразни
и ме блазни
невъзможна идея
що блея
ми не ида да мия чинии
в ония
пусти топли страни
остани
няма кой да ми каже
даже
за из път бодра майна
омайна
ще ми теглят онези от листите
писта

заваля
заваля

ами да

`