изображение от photosight.ruзаваля
пред прозореца лъснат за слънце
за беля
от небесното дънце
посреднощ
се посипаха мазно
на рабош
върху времето празно
изведнъж
безпощадни снежинки
абе къш
нямам вече стотинки
да закърпвам дебелите боти
да пресмятам замръзнали квоти
на набъбнали кишави сметки
нямам здрави подметки
да прохождам пред блока пъртини
да прегазвам през кучешки мини
нямам псуващи думи
да говоря за зимните гуми
нямам с господа бартер
да възкръсне умрелият стартер
нямам вътък
бе сечко
да запаля във печката
старата библиотека
нека
да заспя като буба
туба
вино домашно
страшно
да ме вика на топло
сопло
на бутилка-ракета
трета
степен във мен да отделя
с къделя
разширени от чашите вени
на смени
да сънувам лагуни
и струни
на хавайски китари
стари
песни за лято
разлято
да ми пеят без край
рай
ама не
от бездънно небе
заваля
заваля
заваля
бяла тиха лигня
от снежинки омразни
и ме блазни
невъзможна идея
що блея
ми не ида да мия чинии
в ония
пусти топли страни
остани
няма кой да ми каже
даже
за из път бодра майна
омайна
ще ми теглят онези от листите
писта
заваля
заваля
ами да
`