четвъртък, 22 ноември 2012 г.

ДО поискване


преди няколко дни моята виртуална приятелка До написа в блога си:
".... днес се сетих, че съм прекалено красива, за да плача... неделя вечер е, след малко ще се отпусна съвсем в моя свят, а утре сутрин ще знам, че едва ли ще допусна друг да влезе там... "
а аз й написах това:


никога не съм бил прекалено красив
за да плача
плачът ми винаги е бил грозен
сив
ла кукарача в кабината
див лук обикновено е първопричината
дзен
за съжаление
няма да имам мотоциклет
пет потвърждения
- вестибуларният ми апарт е със собствено мнение
- да
малко са ми две колела
- не обичам да ме държат през кръста
- ръчната газ е прекалено чевръста
- и пет
педалско ми звучи “мотопед”
та
“утре сутрин ще знам
че едва ли ще пусна друг да влезе там”
откъдето излизам
защото
в моя свят
не се влиза със клизма

понеделник, 19 ноември 2012 г.

ясмина на прах


изображение от photosight.ru




под покрива
на тавана
феите
от живота прогонени
смъркат спомени
тананикат нирвана
кихат
и се крият под сухи греди на заметено под килима преди
наздраве
казват свещените крави
дървоядите гризкат дърво и прахът е тяхно лайно
и е толкова личен
фееричен
еуфоричен
мелодраматичен
клаустрофобичен
че
фокусът на есенен лъч
с приглушената глъч на изоставена радиола
като шнола го закопчава под резето на капандурата
къдри му димна фризура
образува акустична глазура от винилени спомени
изгорели във пещите доменни на едно ферментирало време
не ми дреме дали спиш
виж
мила моя МенчеЗвънче
този прах ми е даден от теб
е
сърцето ми става на дреб щом си спомня
че съм бил Питър Пан
на ей този
забравен
таван