сряда, 27 декември 2017 г.

щолен


тцъ
бе майна
хич нямаше щолен...
и светът заспа недоволен
под звезди на стафиди и ядки
като коледни яки пиратки
козунак
козунак
козунаци
вместо сняг като сетни глупаци
повтаряха в тежка психоза
младежите от прогнозата
а народът във щолен-делириум
пушеше козче под ширма
хубу де
напсувахме времето
но олекна ли бремето
на сърцето ни ядно
безпощадно
на другите искаме да се изпикаем
нямаме сили да траем
да бозаем емпатия
(я па тия)
да сме толерантни
щото стари тиранти
раменете ни стягат
и бягат
по ръцете ни мравки
ох
че с хубави занимавки
щоленът и козунакът
в социалните мрежи ни щракат
млъквай
гъз непоръбен
твоят вопъл нащърбен
само спира социалния ни катарзис
хайде
пей
бе
азис





петък, 8 декември 2017 г.

зимна стомна, летен спомен



синьо
дълбоко
споко
споко
не дишай
пишай
сега си без гащи
в очите ти дращи
в ушите пищи
а дробовете бълват мехури
какви са сладури
онез
дето пълнеха чашата снощи
без никой да пощи
представи за главоболното утро
навито на клисав кравай
мутро
не дишай
не дишай
...
край