петък, 4 декември 2020 г.

 



‘начи тук жестоко вали

бързо падат мъгли

на каньона из магистралите бясно гонят се халите

и си нямам хабер

сливова със пипер

или водка с хайвер

по ръждивата ламарина в пет и половина

чакалите вият като джорджано

рано реката се прави

че я няма

няма

крива

изоставена

самодива реше мокра коса и си търси беля

но няма парти и започва да си гледа на охлузени карти

вади дама спатия и расеяно сипва трета ракия

та се сещам

нали

че тук жестоко вали както в началото

...

маматасиебало то


вторник, 1 декември 2020 г.

няма бира


 

само девет и половина е

 а бирата свърши

 няма време за поклонение

 кой знае магазинерът какви ги върши

 зад надписа „идвам след пет минути“

 бутилките празни са странно надути

 и ефирно се лутат

 изпитвайки колебание и съмнение

 къде точно ще ги набутат

 и няма две мнения

 че

 няма класа нито в мръсната каса

 нито в контейнера за пластмаса

 екзотичното предложение за инсталация или еко-украса

 е еманация на изпразненото от съдържание пожелание

 за измислен от другите втори живот

 и не е достатъчно да си скот

 трябва и да си и фицджералд

 за да те пише във хералд трибюн

 схващаш ли бе маймун

 а душицата ми не спира да припява на кръпката

няма бира

събота, 28 ноември 2020 г.

Blatta Кafcalis (мили мой Х 22)


 

 

Една хлебарка много си падала по Кафка, но се притеснявала да си признае, за да не ѝ се подиграват другите хлебарки.

Веднъж тя започнала да пише разказ за една дървеница, която се превърнала в момиче, но не спечелила Мис Павликени заради мустаците.

И така се заплеснала в писане, че всичкият хляб прегорял.

Ето затова я уволнили от фурната, а не защото хлебарската дузина е 13.

 

Тюх!

мачете


 

книжки от стари бонбончета лакта

запушват ми безответно контакта

направо съм някакъв изолатор

като европеец в улан батор

като със срок изтекъл салам

като непрочетена елизавета бам

като сапун в стара пловдивска баня

като обезкремъчена диканя

плувам в леген със студена вода

зъзна и казвам на всички ви "да"

но съм комета в умряла вселена

в море пресушено чироз-сирена

мълчете

мълчете

мълчете

мълчанието ви е изтъпено мачете


петък, 27 ноември 2020 г.

народен другар (мили мой Х 21)

Един път поисках да си махна часовника от ръката. Не можах. Тогава се сетих, че мога да се сещам. И се сетих, че не нося часовник откакто не нося бански.

Първия ми часовник, ръчен часовник, ми го подари дядо Илия, когато завърших четвърти клас. Дядо Илия не беше завършил четвърти клас и нямаше часовник. Но имаше четири коня. И те нямаха часовник, но цвилеха точно в четири сутринта. За да проверят дали някой наоколо има часовник. Или просто за да кажат, че отиват на тютюна.

Дядо пушеше тютюн, нарязан с джобно ножче и увит във ленти от вестник „Народен другар“, нарязани със същото ножче.

Да пукна, ако си спомням какво пишеше в този вестник.

Ето тук е трагизмът.

 

четвъртък, 26 ноември 2020 г.

липов мед

 


липят липите в падащия мрак

пияни са пчелите

окъсняват

на чашата ми кацат

после пак

една

назад

две

три

напред

към кошера си продължават

 ...

затуй опива липовият мед


сряда, 25 ноември 2020 г.

Ginkgo bilo, бa (мили мой Х 20)


 

Една жена се казвала Гинка и не била гинеколог.

Не пиела гинко билоба и като се пенсионирала, казала на гинката си:

– Не помня ко точно беше, ма било ко било, ба.