петък, 4 декември 2020 г.

тук жестоко вали 2

 



‘начи тук жестоко вали

бързо падат мъгли

на каньона из магистралите бясно гонят се халите

и си нямам хабер

сливова със пипер

или водка с хайвер

по ръждивата ламарина в пет и половина

чакалите вият като джорджано

рано реката се прави

че я няма

няма

крива

изоставена

самодива реше мокра коса и си търси беля

но няма парти и започва да си гледа на охлузени карти

вади дама спатия и расеяно сипва трета ракия

та се сещам

нали

че тук жестоко вали както в началото

...

маматасиебало то


вторник, 1 декември 2020 г.

няма бира


 

само девет и половина е

 а бирата свърши

 няма време за поклонение

 кой знае магазинерът какви ги върши

 зад надписа „идвам след пет минути“

 бутилките празни са странно надути

 и ефирно се лутат

 изпитвайки колебание и съмнение

 къде точно ще ги набутат

 и няма две мнения

 че

 няма класа нито в мръсната каса

 нито в контейнера за пластмаса

 екзотичното предложение за инсталация или еко-украса

 е еманация на изпразненото от съдържание пожелание

 за измислен от другите втори живот

 и не е достатъчно да си скот

 трябва и да си и фицджералд

 за да те пише във хералд трибюн

 схващаш ли бе маймун

 а душицата ми не спира да припява на кръпката

няма бира

събота, 28 ноември 2020 г.

Blatta Кafcalis (мили мой Х 22)


 

 

Една хлебарка много си падала по Кафка, но се притеснявала да си признае, за да не ѝ се подиграват другите хлебарки.

Веднъж тя започнала да пише разказ за една дървеница, която се превърнала в момиче, но не спечелила Мис Павликени заради мустаците.

И така се заплеснала в писане, че всичкият хляб прегорял.

Ето затова я уволнили от фурната, а не защото хлебарската дузина е 13.

 

Тюх!

мачете


 

книжки от стари бонбончета лакта

запушват ми безответно контакта

направо съм някакъв изолатор

като европеец в улан батор

като със срок изтекъл салам

като непрочетена елизавета бам

като сапун в стара пловдивска баня

като обезкремъчена диканя

плувам в леген със студена вода

зъзна и казвам на всички ви "да"

но съм комета в умряла вселена

в море пресушено чироз-сирена

мълчете

мълчете

мълчете

мълчанието ви е изтъпено мачете


петък, 27 ноември 2020 г.

народен другар (мили мой Х 21)

Един път поисках да си махна часовника от ръката. Не можах. Тогава се сетих, че мога да се сещам. И се сетих, че не нося часовник откакто не нося бански.

Първия ми часовник, ръчен часовник, ми го подари дядо Илия, когато завърших четвърти клас. Дядо Илия не беше завършил четвърти клас и нямаше часовник. Но имаше четири коня. И те нямаха часовник, но цвилеха точно в четири сутринта. За да проверят дали някой наоколо има часовник. Или просто за да кажат, че отиват на тютюна.

Дядо пушеше тютюн, нарязан с джобно ножче и увит във ленти от вестник „Народен другар“, нарязани със същото ножче.

Да пукна, ако си спомням какво пишеше в този вестник.

Ето тук е трагизмът.

 

четвъртък, 26 ноември 2020 г.

липов мед

 


липят липите в падащия мрак

пияни са пчелите

окъсняват

на чашата ми кацат

после пак

една

назад

две

три

напред

към кошера си продължават

 ...

затуй опива липовият мед


сряда, 25 ноември 2020 г.

Ginkgo bilo, бa (мили мой Х 20)


 

Една жена се казвала Гинка и не била гинеколог.

Не пиела гинко билоба и като се пенсионирала, казала на гинката си:

– Не помня ко точно беше, ма било ко било, ба.

mandalO

колко бързо ми раснат ноктите

бягай

бягай от мене

приятелко

както от бурята бягат лодките

вече всичко броя до няколко

маниакално

и кротко

сапунисвам въжето в килера

и все гледам шишето с ракията

и стрелките на водомера

пък току си харесам килията

и със оня в небето бартера

...

инкасаторе

дърпай шалтера


 

Sitophilus granarius (мили мой Х 19)


 

Една Юфка мечтаела да се омъжи за Катманду, защото й звучало по-така. Не като Траханата, която се хвалела, че ѝ били чели Тихо Брахе направо от етикета (без тахограф), и че била в някаква трахея след концерт на Таркан.

И си представяла Юфката как на сватбата Гаспачо ще свири Ла Кукарача и след салатата от Рапунцели ще сервират половин Шатобриан и чаша Шато Валон в шатра от Бриколаж на промоция.

Обаче дошла горещата вода, минала студената вода, гевгирът пресъхнал, а никой, никой не отварял пакета...

Ах, гъгрици, само гъгрици...

ръж


 И на шир и на длъж няма цъфнала ръж

мокра бърнсова Джени я ожъна със летни шпагати

ебати

пак поскъпнаха олиото и захарта

и в кьорсокаците на нощта като сетен михлюз паля свещ

и чета Лангстън Хюз

и го черпя със топла мастика

а правнукът му с бойна мотика ми набива в главата цитата

че негър е мръсна дума
взимам гума и трия написаното

стига

братко Илия

исихия

орисаното те настига

дори да е вчера

guantanamera е положението

по течението Компай Сегундо от скука повръща

и отгръща паспорта на страница втора

хора

там пише Муньос Масимо Репиладо

а аз ще почакам торнадо да ме върне в началото

и като цяло

барем още веднъж да омачкам цъфтящата ръж

 

бабината ти трънкина


 

- Бабо, бабо! – пищи детето.

- Бабината ти! – мърмори бабата.

- Бабо ма, убодох се на трън! – със сърцераздирание споделя детето.

- Тъй ли!? – със съпричастие се сепва бабата – На трънче ли се убоде, баба!?

- Даааа...

- Ми бабината ти трънкина тогава.

вторник, 24 ноември 2020 г.

ти ли си


 

ти ли си оня бастун, който ме спъва по пътя към нищото

ти ли си оня Харун справедливия, дето с мъдрости нищи комплексите на войната с големия праз на онуй скрито аз, дето дърпа зелени сополи през полетата голи на душевните профитероли, скрити в нежна салфетка в скута на мажоретка саката

бозата тече

нещо все ме влече да стоя настрана от реката, дето влачи лайната на Рим

мейнстрийм

да бе, Тибър се римува със Цибър

ти ли си географията, дето дава ми с мафията да деля хабитат

ти ли си Хипократ с озлобена простата

устата на Лао Дзъ ли си, бе да ти пляскам гъза

не

няма грубо да става

ти ли си

ти ли

във шишенце от чили дето носиш изследване в лабораторията

историята все се повтаря и царят взема царска бистрица, врана и цели приказки от гори

малеби

крем брюле

и Луи двеста и пети с парфе

чакай, че се загубих и по пътя се влюбих във въпроса си от началото

черно има ли в бялото

ти ли си

кой си ти

ред хот чили пепър или Черният Петър

на кого ли му пука

че...

бахти скуката

Cladocera (мили мой Х 18)


 

Един слоукукър искал да си пъхне водни бълхи отзад, та да се изпита за мастър кеф. 

Обаче в зоомагазина някакъв цип с татуирани на ръцете бастуни се заял с оризовите му топки – тва не са никакви аранчини, викал, бахти мацарелата!

И не му се отворил парашутът на слоукукъра.

И той забил в Лукойл да си купи лук шалот.

Шот!

вирус

 

Топя се без сили... Морят ме бацили и с ноздри пресъхнали дудна. Носоглътката мудно разпалва си фара и петстотин и осем микрохектара между сливиците ми ферментират, вибрират, и не спират да дращят лакмуса на хипоталамуса със поредната безполезна трийсетлевова химия. Абразивната линия на мъчителни глътки влачи стъпки от снощи до утре... 

Бошови мутри се размазват в обратното на очите ми и разнебитени като Самуил без батерии, се разпадат на рояци бактерии...

По матрака се тръшкам, пъшкам, стена и в безистена на възпалена трахея си грея драконирано огнедишие... Излишно – огнените слова отдавна не са мода, струпани са на пода, опаковани (като пенсионирани мажоретки) в сополиви салфетки. Сметки други си правех за това време, ех...

Може ли, докато си допиша, вместо мен някой друг да подиша?