Топя се без сили...
Морят ме бацили и с ноздри пресъхнали дудна. Носоглътката мудно разпалва си
фара и петстотин и осем микрохектара между сливиците ми ферментират, вибрират,
и не спират да дращят лакмуса на хипоталамуса със поредната безполезна
трийсетлевова химия. Абразивната линия
на мъчителни глътки влачи стъпки от снощи до утре...
Бошови мутри се размазват
в обратното на очите ми и разнебитени като Самуил без батерии, се разпадат на
рояци бактерии...
По матрака се
тръшкам, пъшкам, стена и в безистена на възпалена трахея си грея драконирано
огнедишие... Излишно – огнените слова отдавна не са мода, струпани са на пода,
опаковани (като пенсионирани мажоретки) в сополиви салфетки. Сметки други си
правех за това време, ех...
Може ли, докато
си допиша, вместо мен някой друг да подиша?
Няма коментари:
Публикуване на коментар