щолен

тцъ
бе майна
хич нямаше щолен...
и светът заспа недоволен
под звезди на стафиди и ядки
като коледни яки пиратки
козунак
козунак
козунаци
вместо сняг като сетни глупаци
повтаряха в тежка психоза
младежите от прогнозата
а народът във щолен-делириум
пушеше козче под ширма
хубу де
напсувахме времето
но олекна ли бремето
на сърцето ни ядно
безпощадно
на другите искаме да се изпикаем
нямаме сили да траем
да бозаем емпатия
(я па тия)
да сме толерантни
щото стари тиранти
раменете ни стягат
и бягат
по ръцете ни мравки
ох
че с хубави занимавки
щоленът и козунакът
в социалните мрежи ни щракат
млъквай
гъз непоръбен
твоят вопъл нащърбен
само спира социалния ни катарзис
хайде
пей
бе
азис

зимна стомна, летен спомен

синьо
дълбоко
споко
споко
не дишай
пишай
сега си без гащи
в очите ти дращи
в ушите пищи
а дробовете бълват мехури
какви са сладури
онез
дето пълнеха чашата снощи
без никой да пощи
представи за главоболното утро
навито на клисав кравай
мутро
не дишай
не дишай
...
край

псв (мили мой Х - 13)

Веднъж един от конете на дядо ритна баба.
Дядо наби коня.
На другия ден баба ритна един от конете на дядо.
Дядо пак наби коня.
Оттогава не съм добре с причинноследствените връзки.

Шутing (мили мой Х - 12)

Сънувах, че един човек ме рита по гъза.
Събудих се.
Излязох на улицата и ритнах един човек по гъза.
Той заспа.

А!



изображение по photosight.ru

пълнене на солницата

да отвинтиш капачката
и да се посипят по масата уж избягали от сътресенията кристали
да развържеш онази заветна торба
към която летят магистралите
на емпатия
близост
съдба
към какво ли отваря око това празно солено стъкло

залези те

1.
Изчервява се слънцето вечер преди да се скрие на запад.
Капят в Дунав искри от лъчите му и се давят със златни следи.
Остани! – викат блеснали джамове и се дърпат от пантите.
Долу лампите се приготвят да станат слънца
през нощта.

2.
И надвечер, като пендара в топла пазва,
в отмала тиха слънцето залязва
и слънчогледите остават без компас,
и иде час откраднат самота
между деня загубен и нощта.

3.
По залез невидими нишки придърпват слънчевите зайчета.
Водят ги през лабиринта на дневни отражения към самовлюбени огледала,
зад които се крият, когато слънцето потъне.

4.
Има ли по-тъжно нещо от плажен чадър след залез?
Шарена гъба, забола тънко пънче в пясъка – ос на слънчев часовник,
който е умрял чак до утре сутринта.

4 и poloвина

пресушени листа се изшмулват по керемидите
като нинджи с неизрязани нокти
и се хвърлят от стрехата без парашут
облак с профил на свъсен мамут
с мръсни дънки широки
тежко псува силфидите и си търси беля
хор невидими ципокрили нещо вагнерско цвили
пиле нервно в листака гълчи
ще вали




изображение photosight.ru

araneae (мили мой Х - 11)

Един човек кръстил паяка в горния десен ъгъл Гилгамеш, въпреки че прекрасно се виждало – паякът е женски и се казва Арахна.
Затова жена му се притеснила и тайно сложила до четирите крака на семейната спалня бирени капачки, пълни с куркума. Което чувствително увеличило случаите на аутизъм сред хлебарките албиноси и те престанали да кръщават новородените с руски имена.
А паякът въобще не ги отразил. Първо, истинското му име било Биби и второ – обичал рязко да сменя пола си по време на акта, за което и бил наказан в ъгъла.
Упс!

опашката на лятото

Опашката на лятото прехвърля се през платото на септемврийски ден и ватата на блузата отърква се о бузата - вечерен неопрен.
Смокини неоткъснати посред листата пръснати мечтаят за буркан. Морето като котките наобикаля лодките и пита за зарган. Листата пеят есенно, люлеят се унесено в последния си бал.
На лятото от раните почиствам кротко дланите с намерен в скрина шал.

там жестоко

‘начи там жестоко вали, перманентно боли, лесно падат мъгли, бясно борят се халите, по ръждивата ламарина в пет и половина чакалите вият като джорджано, рано реката се прави, че я няма,
тъмното е като плюш, като хайку със туш, магданозена доза зелено, болярско вретено, на връщане по завоите безадресно повръщане и румънски коли без рисувана осева линия... петолиния на пияни междуселищни изпълнители...
кой ме кара да карам кола и да карам на кóла с осемнайсет лъжички меласа... няма класа в постмодерното криво поломие... и защо ли да пиша за всичко това... ами суета и нагризани беззащитни бастуни между иваново и табачка... ми не бачка кривулицата на религиозните пътеводители...
жицата не издържа повече от една бяла лястовица и моканинът в христоматията е шкартиран от задръстен министър... мистър, няма как да се срещнем на чаша – тази каша за тебе е рядка, но е патка всяка пиарка, врякаща като ярка, дето няма къде да снесе... сантасе е игра с двайсеичетири карти... няма парти и се сещам, нали, че жестоко вали като в началото...
маматасиебало то

време ли е

колко е часът
бе хора
на балкона зад стобора
светват лампи
първа
втора
гушат се сред голи клони
сталактити
сталактони
от студени светлини
развълнувани фотони
квантови развалини

колко е часът
ви питам
че изгубих тик-так-ритъм
поясът на иполита
е загубена каишка
кабел на ненужна мишка
гладен за надежда стон
на незареден айфон

колко е часът
бе майна
церемонията чайна
дъхава
интимна
тайна
ме подмина
и не крия
време си е за ракия

хамелеон

и като свита на тавана сова
от спомена разбридаш брънка нова
и новият му вид като матрьошка
изскача
моли
иска прошка
но да остане настоява
и най-безсрамно наслоява
поредната редакция на вчера

химера е със себе си да си във тон
ах
всеки спомен е хамелеон
,

октомври 2

`````````````````````````````photosight.ru


октомври присяда на масата
и с ръкав бърше мократа буза
дърпа паяжинка от украсата
на дъждовна задръстена дюза
и се смее с последни лъчи
на умислено клекнало слънце
кротко грейнала дюля гълчи
пие млада ракия до дънце
после с мантия от листа
се загръща – не му е студено -
но уют си създава така
и мъглата върти на вретено
`
`

8

photosinht.ru


осем е числото на есента
ясно е като две и две плюс краката на мишката
не броим всички жални листа
колабирали по паветата от лъжовна сланозна въздишка

снощи пак

колко е часът
по дяволите
колко е часът
в толкова часа нощта придобива плът
в толкова часа нощта може да погали
може да те приласкае
може
но едва ли
колко е часът
а Manu chao
колко е часът
мислите във този час са по своя път
вътре пусто
празно е
кухо
и кънти
челно се пресрещате само ти и ти
колко е часът
бе мамка му
колко е часът
стискаш клепки
а под тях часове горят
да подпалят изгрева някъде навън
точно във мига
във който си дочакал сън


изображение photosight.ru