авокадо

пробвах да те изпуша
зелена тропическа круша
но гордън рамзи обидено
скаридено
рачешки
мидено
заби ми във бокса плесница
лубрикантна
с горчица
уорчестърна
сметанена
рецептурна
кроканена
с ашиоте и епасоте
пляс!
а пък аз
във захлас
виждах в твоята ядка
дупе на млада мулатка
ненастроено чело
лъснало пладне на село
тъжно заоблено фадо
и ембрион на торнадо

с нокти ти свалях кората
дезинфекцирах средата
с глътки прозрачна текила

като самотна камила
преживях вместо авокадо
хапка от времето младо

бял вълк/черен вълк

яж
не яде
зад гърба ми краде
и със другия си поделя храната
...
посивяха и двата

ми

аз живея в една малка българийка
между две очи
две уши
голо теме
и излъскан от шамарите на големите врат



`

fb приятелство

старомодна сълза капна в мойта ракия
аз сега пък с ръка кое да изтрия
капката във окото
капката по стъклото
или изтървания на стената ти пост
няма лост
който да ме премести
бедни мой архимед
и парченцето лед
потопява титаника
няма място за паника
ако точка опорна си имам
ще се снимам
ще постна
и без да калесвам
някой ще кликне бутона “харесвам”

лятно дете

изображение от photosight.ru

Vessela Kucheva написа на стената на Vesselina Angelova "в тази зима трябва да оживееш :)"
стори ми се добро начало на стихо...... и го написах:




в тази зима
дарлинг
трябва да оживееш
ако пееш
разбира се
някак помага
правиш дълбоко вдишване
мърдаш устни
чакаш скришно някой думи да пусне
да ги требиш с премръзнали пръсти
белким станат отново чевръсти
да разчепкваш словесната вълна
текст затоплящ от там да покълне
после кросно
совалка
нишка тъничка
постна
жалка
но от тебе изпредена
изтъкана
малка
ледена нотка белканто
ставай
кранто
не ти е писано да опънеш копита сега
на
тропосвай снега с жълт пунктир
сляп е крал лир
та пикае на попокатепетъл
но хензел и гретел
имат нужда от ясна следа
ела
за да оцелеят в ужасната зима
братята грим трябва да са най-малко трима

ДО поискване

преди няколко дни моята виртуална приятелка До написа в блога си:
".... днес се сетих, че съм прекалено красива, за да плача... неделя вечер е, след малко ще се отпусна съвсем в моя свят, а утре сутрин ще знам, че едва ли ще допусна друг да влезе там... "
а аз й написах това:


никога не съм бил прекалено красив
за да плача
плачът ми винаги е бил грозен
сив
ла кукарача в кабината
див лук обикновено е първопричината
дзен

за съжаление
няма да имам мотоциклет
пет потвърждения
- вестибуларният ми апарт е със собствено мнение
- да
малко са ми две колела
- не обичам да ме държат през кръста
- ръчната газ е прекалено чевръста
- и пет
педалско ми звучи “мотопед”
та
“утре сутрин ще знам
че едва ли ще пусна друг да влезе там”
откъдето излизам
защото
в моя свят
не се влиза със клизма

ясмина на прах

изображение от photosight.ru




под покрива
на тавана
феите
от живота прогонени
смъркат спомени
тананикат нирвана
кихат
и се крият под сухи греди на заметено под килима преди
наздраве
казват свещените крави
дървоядите гризкат дърво и прахът е тяхно лайно
и е толкова личен
фееричен
еуфоричен
мелодраматичен
клаустрофобичен
че
фокусът на есенен лъч
с приглушената глъч на изоставена радиола
като шнола го закопчава под резето на капандурата
къдри му димна фризура
образува акустична глазура от винилени спомени
изгорели във пещите доменни на едно ферментирало време
не ми дреме дали спиш
виж
мила моя МенчеЗвънче
този прах ми е даден от теб
е
сърцето ми става на дреб щом си спомня
че съм бил Питър Пан
на ей този
забравен
таван