опашката на лятото

Опашката на лятото прехвърля се през платото на септемврийски ден и ватата на блузата отърква се о бузата - вечерен неопрен.
Смокини неоткъснати посред листата пръснати мечтаят за буркан. Морето като котките наобикаля лодките и пита за зарган. Листата пеят есенно, люлеят се унесено в последния си бал.
На лятото от раните почиствам кротко дланите с намерен в скрина шал.

там жестоко

‘начи там жестоко вали, перманентно боли, лесно падат мъгли, бясно борят се халите, по ръждивата ламарина в пет и половина чакалите вият като джорджано, рано реката се прави, че я няма,
тъмното е като плюш, като хайку със туш, магданозена доза зелено, болярско вретено, на връщане по завоите безадресно повръщане и румънски коли без рисувана осева линия... петолиния на пияни междуселищни изпълнители...
кой ме кара да карам кола и да карам на кóла с осемнайсет лъжички меласа... няма класа в постмодерното криво поломие... и защо ли да пиша за всичко това... ами суета и нагризани беззащитни бастуни между иваново и табачка... ми не бачка кривулицата на религиозните пътеводители...
жицата не издържа повече от една бяла лястовица и моканинът в христоматията е шкартиран от задръстен министър... мистър, няма как да се срещнем на чаша – тази каша за тебе е рядка, но е патка всяка пиарка, врякаща като ярка, дето няма къде да снесе... сантасе е игра с двайсеичетири карти... няма парти и се сещам, нали, че жестоко вали като в началото...
маматасиебало то

време ли е

колко е часът
бе хора
на балкона зад стобора
светват лампи
първа
втора
гушат се сред голи клони
сталактити
сталактони
от студени светлини
развълнувани фотони
квантови развалини

колко е часът
ви питам
че изгубих тик-так-ритъм
поясът на иполита
е загубена каишка
кабел на ненужна мишка
гладен за надежда стон
на незареден айфон

колко е часът
бе майна
церемонията чайна
дъхава
интимна
тайна
ме подмина
и не крия
време си е за ракия

хамелеон

и като свита на тавана сова
от спомена разбридаш брънка нова
и новият му вид като матрьошка
изскача
моли
иска прошка
но да остане настоява
и най-безсрамно наслоява
поредната редакция на вчера

химера е със себе си да си във тон
ах
всеки спомен е хамелеон
,

октомври 2

`````````````````````````````photosight.ru


октомври присяда на масата
и с ръкав бърше мократа буза
дърпа паяжинка от украсата
на дъждовна задръстена дюза
и се смее с последни лъчи
на умислено клекнало слънце
кротко грейнала дюля гълчи
пие млада ракия до дънце
после с мантия от листа
се загръща – не му е студено -
но уют си създава така
и мъглата върти на вретено
`
`

8

photosinht.ru


осем е числото на есента
ясно е като две и две плюс краката на мишката
не броим всички жални листа
колабирали по паветата от лъжовна сланозна въздишка

снощи пак

колко е часът
по дяволите
колко е часът
в толкова часа нощта придобива плът
в толкова часа нощта може да погали
може да те приласкае
може
но едва ли
колко е часът
а Manu chao
колко е часът
мислите във този час са по своя път
вътре пусто
празно е
кухо
и кънти
челно се пресрещате само ти и ти
колко е часът
бе мамка му
колко е часът
стискаш клепки
а под тях часове горят
да подпалят изгрева някъде навън
точно във мига
във който си дочакал сън


изображение photosight.ru