народен другар (мили мой Х 21)

Един път поисках да си махна часовника от ръката. Не можах. Тогава се сетих, че мога да се сещам. И се сетих, че не нося часовник откакто не нося бански.

Първия ми часовник, ръчен часовник, ми го подари дядо Илия, когато завърших четвърти клас. Дядо Илия не беше завършил четвърти клас и нямаше часовник. Но имаше четири коня. И те нямаха часовник, но цвилеха точно в четири сутринта. За да проверят дали някой наоколо има часовник. Или просто за да кажат, че отиват на тютюна.

Дядо пушеше тютюн, нарязан с джобно ножче и увит във ленти от вестник „Народен другар“, нарязани със същото ножче.

Да пукна, ако си спомням какво пишеше в този вестник.

Ето тук е трагизмът.

 

липов мед

 

липят липите в падащия мрак

пияни са пчелите

окъсняват

на чашата ми кацат

после пак

една

назад

две

три

напред

към кошера си продължават

 ...

затуй опива липовият мед

Ginkgo bilo, бa (мили мой Х 20)

 

Една жена се казвала Гинка и не била гинеколог.

Не пиела гинко билоба и като се пенсионирала, казала на гинката си:

– Не помня ко точно беше, ма било ко било, ба.

mandalO

колко бързо ми раснат ноктите

бягай

бягай от мене

приятелко

както от бурята бягат лодките

вече всичко броя до няколко

маниакално

и кротко

сапунисвам въжето в килера

и все гледам шишето с ракията

и стрелките на водомера

пък току си харесам килията

и със оня в небето бартера

...

инкасаторе

дърпай шалтера

 

Sitophilus granarius (мили мой Х 19)

 

Една Юфка мечтаела да се омъжи за Катманду, защото й звучало по-така. Не като Траханата, която се хвалела, че ѝ били чели Тихо Брахе направо от етикета (без тахограф), и че била в някаква трахея след концерт на Таркан.

И си представяла Юфката как на сватбата Гаспачо ще свири Ла Кукарача и след салатата от Рапунцели ще сервират половин Шатобриан и чаша Шато Валон в шатра от Бриколаж на промоция.

Обаче дошла горещата вода, минала студената вода, гевгирът пресъхнал, а никой, никой не отварял пакета...

Ах, гъгрици, само гъгрици...

ръж

 И на шир и на длъж няма цъфнала ръж

мокра бърнсова Джени я ожъна със летни шпагати

ебати

пак поскъпнаха олиото и захарта

и в кьорсокаците на нощта като сетен михлюз паля свещ

и чета Лангстън Хюз

и го черпя със топла мастика

а правнукът му с бойна мотика ми набива в главата цитата

че негър е мръсна дума
взимам гума и трия написаното

стига

братко Илия

исихия

орисаното те настига

дори да е вчера

guantanamera е положението

по течението Компай Сегундо от скука повръща

и отгръща паспорта на страница втора

хора

там пише Муньос Масимо Репиладо

а аз ще почакам торнадо да ме върне в началото

и като цяло

барем още веднъж да омачкам цъфтящата ръж

 

бабината ти трънкина

 

- Бабо, бабо! – пищи детето.

- Бабината ти! – мърмори бабата.

- Бабо ма, убодох се на трън! – със сърцераздирание споделя детето.

- Тъй ли!? – със съпричастие се сепва бабата – На трънче ли се убоде, баба!?

- Даааа...

- Ми бабината ти трънкина тогава.