кемтрейлс

 

самолет с тебешир във гъза

линия

курс със други кръстосва

бинго

аз съм дивото куче динго

светове се събуждат с очите ми и умират нощем

хайде нежно да се попощим

под клишето на бяла бреза

хензел и гретел

 

рисунка 

Екатерина Миткос

аз съм старо изоставено животинче

боднато с шарено пинче на корковото табло зад вратата

гората е нещо зелено

несподелено

което остава под кемтрейлсите на самолета

дето утре си тръгва оттука

дали ми пука

аз съм тревата под ръждясали релси

напикани от пътуващия народ

а светият синод няма власт над забравената ми душа

пласт след пласт се натрупват над първичната красота

наследена от мама и татко

не е сладко

но е такова

каквото е

добре

може да е забавно

че отправям се бавно и лесно към онова неизвестно

което е логичното наше място

ебаси

няма хляб

няма пасти

има само две шепи пепел във пещта

наследена от хензел и гретел

вечери... те...

 

Lumiere de L,Atelier

вечерите трябва да се забранят

или ваксинират срещу меланхолия

като магнолиев сладникав цвят

да се откъснат

да се затворят в спрял часовник

мъчителните часове на вечерите

които клатят кухото махало

от око в око

и

са обвили с вата

всяко тик

и

всяко так

всяко защо

и

всяко как

и гузно ближат електродите на преди век издъхнала батерия

поезията ли

 

поезията е геодезия на амнезията 

за местоположението ни

на тази земя

в тази галактика

и във вселената

фантазия на еуглената в едноклетъчната ѝ среда

за вездесъщите клетки на немислимото незнамколкоси G

римувай света и по-рано умри

от картеча на мерена реч

я в Неапол

я в Челопеч

и тогава музата ще ти напише на блузата

от пет без десет до пет без пет

беше поет

 

 

август не е дошъл

 

август още не е дошъл

а напира да си отиде

както сокът си тръгва от опечени миди

както тръгва сафридът

щом морето се муси

както тръгват в тревите тъжни кичури руси

щом със гребен от суша календарът ги среше

и това

дето е

се превърне във беше

август не е дошъл

а пък вече го няма

всеки път я играем с лятото тази драма

ловецът на градски духове

 

Балканджи Оги

глух за рева на апендикса на града

задръстен с бездушни ежедневни картини

ловецът на градски духове духа в стари комини

дЪха на замЪглени бледи витражи

даже

зъзнещ наивник

на покрива до затлачен преливник

диша с пълни гърди

как смърди

как мирише,

ухае

на град

и това е

брат

онзи миг

в който чудната бленда

вещо

като в тик

преглъща онова нещо

дето после ще стане картина

ето

коприна или метличина е небето

над онези антени смутени

тези жици не стават ли спици

на чадър заслонил този град

с всеки негов дебил

този купол

гърбина извил

да не би да е приютил

какво

не чух

а-а-а

на града непокорния дух

д-а-а-а

като хитра кокетка на художника четката

гъделичка духа на града под брадичката

и щом той

духът

се засмее

запее

изчерви се и занемее

тя

четката

го изнудва познатите сгради да покаже на селфита млади

и тогава като един папарак

щрак

идвай

мамина рожба

за картина във нова изложба

навлекът и самотата

 

photosight.ru

навлекът и самотата

са си партия в нощта

него го боли петата

тя е глуха и в гъза

навлекът протътря чехли

не звъни

направо влиза

къта в джоба въшки вехти

и едно шише без виза

самотата уж се сърди

уж вратата с крак подпира

принципи уж има твърди

но душа от раз съдира

и го взима без покана

този навлек уж досаден

и налива му със кана

споделеност безпощадна