хранене на печката

 

хвърлям сухи дърва във устата на старата печка

полечка термометърът се събужда

и възбужда интереса на проклетите феички на нощта

те изпълват на Чéрвен каньона

и във тъмното се пързалят по стръмното на скалите

сърфират по гънките на наклона от магията на студа упоени

голи

светещи

съвършени

не им пука за зимата

подиграват се с климата

пеят бясно с чакалите и отпушват мускалите с аромати на диви цветя

аз

зад заключената врата храня печката с още дърва и си лягам да спя

бели пеперудки

 

на февруари не му отива

но взе че

напече

нетърпеливите пеперуди

с бяла грация

накацаха по напъпила слива

като преждевременна еякулация

остъкляване

 

трета ракия

четрвърто вино

и получавам жителство в Рино

Невада

нощта е млада

но не преплувам голямата вада

а си оставам на опушената тераса

ке паса

чико

продължаваш ли да си никой в нощния заупокой

стой

не пляскай с криле

без да отиваш наникъде

каркаде е ужасен чай

край

поливай стръковете зелени

веднага след нощните смени

дори да боли от сметките за вода

ами да

слушай какво ти говорят хипоталамусът и хипофизата

и пери във пералнята ризата

както е написано на етикета

зимата крета на трета

няма свършване зимният пъзел

направи се на възел на постелка за йога

и чакай

...

не мога

късен чат

 

ритай онова

което те плаши

пълните чаши са за изпразване

не ще и казване

че после трябва да се напълнят отново

мезето трябва да е полусурово

като мислите в празната ти глава

свобода се разлива по голата маса

няма класа в лекьосаната покривка

дай си малко почивка от общоприетите дивотии

под терасата вият мастии

чак се включват алармите

на безгаражните тъмни коли

заебаният в жабката Garmin

се прави на prince Charming

и застава на челна стойка

няма спойка между вечерната ти дислексия

и проекцията на отминалия измръзнал ден

дзин

казва камбанката

ти отвръщаш

дзен

душата ми

picture Ahmad Odeth

вечер просвам душа на паркета 

и разтъпквам я с дневни копита

тя масажа понася

и клета

срамежливо и плахо ме пита

колко тежка е чашата вино

дето казах, че уж е последна

а пък разсеяно и неумолимо

я доливам преди да поседна

за последната уж цигара 

на терасата ледно самотна

и по традиция стара

се чувствам тъжно животно

душата ми всичко понася

душата ми ме обича

душата ми е бирена каса

душата ми е момиче

lost

 

picture photosight.ru

нощта е безкрайна

майна

но е ясна ужасната тайна

че не бива да ѝ позволяваш да свърши

преди да опъне жици и да прекърши

крилата на нощните птици през тях

няма грях

ако нищо не помниш на сутринта

ами да

тя и без това идва толкова късно

чак когато отблъсне съня с ударите на полудяла камбана

осанна

и виденията се удавят в река от лъчи

паметта ти мълчи

впила лакоми зъби

в парчета лъжи

замаскирани като гъби

миеш слепи очи

повръщаш

и се връщаш в обувките на непознатите

емпатията ще те довърши

клонче мъничко ще откърши и наново ще те засади

ще ти каже

бъди

ще ти бае

и накрая ще се подиграе на наивното ти доверие

ти си само предверие на това

дето е можело да се случи

душѝ

куче

живее (ли) ми се

 

 

picture Alexander Sinn

сигурно ще е много скучно да се умира

никой няма да се сети да ти даде чаша бира

да те целуне

да те погали

печка със стари вестници да запали

да донесе албум със хартиени снимки

и

шепа стъклени топчета лимки

и

да ти каже

че

крематориумът е толкова скъп

та

трябва да си много тъп да умреш

когато си щеш