ракия блус

Когато ме остави мойто гадже
побягнах от Тъгата да се скрия
и без да чакам някой да ми каже
дезинфекцирах раната с Ракия.
Когато Самотата ме затвори
във своята невидима килия
полекичка вратата ми отвори
бутилка бистра гроздова Ракия.

Сливенска перла, Бургаски мускат
дали е от Петрич или от Кубрат -
съвсем патриотично си я пия
таз пущина наречена ракия.

Когато Махмурлукът ме подкара
и цепи ме глава на поразия
спасява ме една рецепта стара -
шкембе чорба и 50 Ракия.
Амброзия че пили Боговете
будалкаха ни. Не на мене тия!
Чете се ясно между редовете,
че на Олимп са къркали Ракия.

Шопска салата, сух таратор,
туршия домати, мезета от сорт -
бе с гола вода даже си я пия
таз пущина, наречена ракия.

Ако си скапан и направо гроги,
че накъдето се обърнеш - все балтия
напук на правилата строги
стопли душата си с Ракия.
Ако накриво гледа те Съдбата
и свърши тоалетната хартия
рисувай запетайки по стената
свири си блус и поркай си Ракия.

В кухничка малка в панелен затвор
навън под асмата на селския двор
направо насред пътя си я пия
таз пущина наречена Ракия.

слушай тука http://bukvite.bg/poem.php?docid=35106

mea culpa (лято)

ми... нямаше бира в хладилника
нямаше хич




Отлепих се от кълка омекнала
Стъпка, втора – краката ми гумени

Ох, кой скъса канапа на щорите!?

Диоген рови с пръчка в контейнера...
КаРма сутра - сапунена опера…

Ех, градушка удари кайсиите!

Предиобедът се кокори базедово...
Златен кърлеж в небето е Слънцето…

Ми ще взема да върна бутилките!

.

афала

счукахме презрялата Луна
в глухия хаван на Небето
и поръсихме бяла пътечка през Залива
ти
си тръгна по нея
аз
я смръкнах с обелена ноздра
за да не мислиш за Връщане
чак до другото Пълнолуние


.

под тентата

едно време на юг


на безметежната Младост кончето
тропка с безгрижни копита
пасе Поезия от старо томче
и на Мастика налита

не ме заразявай със Лято
конче
зобящо Романтика
Времето се оказа крилато
а оборът ми пълен с кранти

не бляскай с очи атлазени
като дух над празна бутилка
тайната ти ще бъде пазена
кончето на Младостта е кобилка

лято forever

отвори ми прозорец
между пух от топола и първия паднал кестен
сложи ме на перваза като саксия
налей във паничката малко ракия
и можеш да ме забравиш
само от време на време зад бара
ще чуваш далечна песен
иде есен иде есен
ако имаш какво да прибавиш
напиши до варвара
или синеморец

стар еньовден

ти помниш - гледаше небето... а аз не помня - гледах теб

забравил съм наистина забравил съм
как настрани се килна късно слънцето
как кичурът над бузата ти стана златен
и блузата как спираше гърдите ти
да не политнат право във ръцете ми
и как изписка че змия май има в храстите
и уж се скри до мен прилепнала
как шарената черга на следобеда
постла се да не паднем в тръните
как стреснати разбягаха се дрехите
и меко се прегърнаха в тревата
как писък тих отнесе лястовицата
как мащерката гълташе въздишките
как в кожата попиваше пелинът
как хрусна охлювче под лакътя
и как един щурец пищя възбудено
че еньовден е и язък за билките

сред накамарени по рафтовете спомени
вървя с онази риза със ръкавите
които вързват се отзад
за да не пипам

потоп

поваля, а


зевс
борей, северен ветре, дуй бузи
завърти хелеспонта в подивяло джакузи
флоти, лодки, гемии – превърни в стърготини
да отвхвръкнат в небето покриви и комини

хор
духа борко във улука
чак духалото си спука.

зевс
евър, източни ветре с тръбата
почисти от дворци и бардаци земята
поиграй си с любимите диви играчки
смерчове - лакоми всичкосмукачки

хор
източният килър евър
ще ли стихне
never
never

зевс
на зефир иде ред - нека облаци гони
бременни до един с дъждове монотонни
подплати, западняко, по-дебело небето
и иди да почиваш като коте в кьошето

хор
виж - измамникът зефир
обещава близък мир

зевс
и накрай - ти си, нот, влажен южен гальовник
днеска не на живота, на смъртта си любовник
член забий във небето, дай на гея да пие
нека грешното племе със потоп се затрие

хор
потопи ги
удави ги
хадес точи черни лиги