Една хлебарка
много си падала по Кафка, но се притеснявала да си признае, за да не ѝ се
подиграват другите хлебарки.
Веднъж тя започнала да пише разказ за една дървеница, която се превърнала в момиче, но не
спечелила Мис Павликени заради мустаците.
И така се
заплеснала в писане, че всичкият хляб прегорял.
Ето затова я
уволнили от фурната, а не защото хлебарската дузина е 13.
Тюх!
книжки от стари
бонбончета лакта
запушват ми
безответно контакта
направо съм
някакъв изолатор
като европеец в
улан батор
като със срок изтекъл
салам
като непрочетена
елизавета бам
като сапун в
стара пловдивска баня
като
обезкремъчена диканя
плувам в леген
със студена вода
зъзна и казвам на
всички ви "да"
но съм комета в
умряла вселена
в море пресушено
чироз-сирена
мълчете
мълчете
мълчете
мълчанието ви е
изтъпено мачете
Един път поисках да си махна часовника от
ръката. Не можах. Тогава се сетих, че мога да се сещам. И се сетих, че не нося
часовник откакто не нося бански.
Първия ми часовник, ръчен часовник, ми го подари дядо Илия, когато завърших четвърти клас. Дядо Илия не беше завършил четвърти клас и нямаше часовник. Но имаше четири коня. И те нямаха часовник, но цвилеха точно в четири сутринта. За да проверят дали някой наоколо има часовник. Или просто за да кажат, че отиват на тютюна.
Дядо пушеше тютюн, нарязан с джобно ножче и
увит във ленти от вестник „Народен другар“, нарязани със същото ножче.
Да пукна, ако си спомням какво пишеше в този
вестник.
Ето тук е трагизмът.
липят липите в
падащия мрак
пияни са пчелите
окъсняват
на чашата ми
кацат
после пак
една
назад
две
три
напред
към кошера си
продължават
затуй опива липовият мед
Една жена се казвала Гинка и не била гинеколог.
Не пиела гинко
билоба и като се пенсионирала, казала на гинката си:
– Не помня ко
точно беше, ма било ко било, ба.
колко бързо ми
раснат ноктите
бягай
бягай от мене
приятелко
както от бурята
бягат лодките
вече всичко броя
до няколко
маниакално
и кротко
сапунисвам въжето
в килера
и все гледам
шишето с ракията
и стрелките на
водомера
пък току си
харесам килията
и със оня в небето бартера
...
инкасаторе
дърпай шалтера
Една Юфка
мечтаела да се омъжи за Катманду, защото й звучало по-така. Не като Траханата,
която се хвалела, че ѝ били чели Тихо Брахе направо от етикета (без
тахограф), и че била в някаква трахея след концерт на Таркан.
И си представяла
Юфката как на сватбата Гаспачо ще свири Ла Кукарача и след салатата от Рапунцели
ще сервират половин Шатобриан и чаша Шато Валон в шатра от Бриколаж на
промоция.
Обаче дошла
горещата вода, минала студената вода, гевгирът пресъхнал, а никой, никой не отварял пакета...
Ах, гъгрици, само
гъгрици...
