ангелът ще тръгне
с кола от будапеща
шибаният му бял
ангел
цял свят е в
лайна
а той в бяло
ще спре с диоген да похапне леща
и после ще ми
рече
копеле
ако можеше да се
молиш
нямаше сега да си
сърбаш сълзите
зъл и пресъхнал
ако можеше
под стрехите
а не да седиш
забоден на картата
с карфиците
на непонятни
трябва
Не помня кой
донесе в махалата играта ръбче, но се скъсвахме да я играем. Заставахме
на срещуположните тротоари, между нас течеше улицата на живота – коли,
мотоциклети, камиони, каруци, крави
– и хвърляхме топка. Трябваше да улучиш ръбчето на отсрещния бордюр така, че
топката да отскочи към теб и да я хванеш. Разбира се, че играехме предимно
надвечер, когато се връщаха всички коли, мотоциклети, камиони, каруци и крави –
на празна улица е скучно и лесно.
В оня прашен
август двама все търсеха уж
незабелязано погледите си през шарената лятна банда. Той живееше до нас,
тя идваше от Шумен за ваканциите, къщата
на баба ѝ беше в края на улицата, но все играеше в другата махала. Бях там,
когато най-сетне застанаха очи в очи.
Двамата с него подпирахме един дувар, поръсен с натрошени
стъкла и се чудехме как да го прескочим довечера, че да стигнем до сияйните
лимони в бъчвата под навеса. Тя идваше от магазина и носеше два топли хляба, ветрецът смесваше миризмата на фурна с лекия
парфюмен дъх на косите ѝ. Видя ни и спря на средата на крачка. И друг път се
бяха срещали, но сега го „видя“ за първи път. Мен не ме отрази
въобще, въпреки, че ѝ бях написал около сто стихчета на ум. Кривна глава и се усмихна, погледът ѝ откровено
го погали, после се разсмя тихичко и тръгна зандешком, без да свваля очи от
лицето му. Чух го как се размърда от неудобство и се направих, че има нещо
много интересно под лямата чи гуменка.
Вечерта тя мина
през цялата банда, без да погледне никого и застана пред него с вирната
глава – той беше същинска върлина. Покажи ми да видя как го хвърляте ръбчето
тука, каза. Изглеждаше адски нахакана с изрязаните си шорти и вързаната на
кръста копринена риза, вероятно от гардероба
на дядо ѝ. Врътна се на пета, скочи на тротоара, бутна пренебрежително
момичето, чийто ред беше да играе и му кимна предизвикателно.
Той мигна няколко пъти, означаваше, че се вълнува, но това
го знаех само аз. После тупна топката, пое я в най високата част на отскока,
изви се и я запрати с елегантно
движение – Бум! – топката отскочи от ръбчето някак сърдито и увисна над средата
на улицата. Двамата се изстреляха и я хванаха едновременно, стъпили на осевата
линия. Държаха я над себе си с изпънати ръце, а телата им се допираха. Изведнъж
тя се повдигна на пръсти и бързо го целуна.
Тогава там, насред улицата по която течеше животът - коли,
мотоциклети, камиони, каруци и крави – запищяха спирачките на един очукан
пикап, но не го спряха навреме.
Топката отхвръкна, удари идеално ръбче и рикошира право в
отворения прозорец на вратата до шофьора. И стана тихо, само от същия този
прозорец се носеше „ Бързат, бързат делфините, техният път не е кратък......“
малки дунавски
камъчета ли са зазидани
във
мазилката като
сенки на троглодитски невес
ти
дизи гилеспи с
все по-чес
ти
намеси на
невинни
предмети мес
ти
и без туй
недостижимите за тромпетите но
ти
кой се кико
ти
гадничко и неискрено
ама
лично
пердето с пет или
шест
(отлично)
откачени такова
в истери
я
вика
или
я
неприлично е да
си легнеш около осем
и
сам във обнова
шкембето
е
чиста отрова
сова
е
пиленцето на хари
потър
но
има ли ротор
който няма нужда
от кръг
хврък
не сънувай шише
и
не позволявай да
те затворят в гише
бахти
колко малко хора попадат във шах
ти
‘начи тук жестоко вали
бързо падат мъгли
на каньона из магистралите бясно гонят се халите
и си нямам хабер
сливова със пипер
или водка с хайвер
по ръждивата ламарина в пет и половина
чакалите вият като джорджано
рано реката се прави
че я няма
няма
крива
изоставена
самодива реше мокра коса и си търси беля
но няма парти и започва да си гледа на охлузени карти
вади дама спатия и расеяно сипва трета ракия
та се сещам
нали
че тук жестоко вали както в началото
...
маматасиебало то
само девет и половина е
няма бира
Една хлебарка
много си падала по Кафка, но се притеснявала да си признае, за да не ѝ се
подиграват другите хлебарки.
Веднъж тя започнала да пише разказ за една дървеница, която се превърнала в момиче, но не
спечелила Мис Павликени заради мустаците.
И така се
заплеснала в писане, че всичкият хляб прегорял.
Ето затова я
уволнили от фурната, а не защото хлебарската дузина е 13.
Тюх!
книжки от стари
бонбончета лакта
запушват ми
безответно контакта
направо съм
някакъв изолатор
като европеец в
улан батор
като със срок изтекъл
салам
като непрочетена
елизавета бам
като сапун в
стара пловдивска баня
като
обезкремъчена диканя
плувам в леген
със студена вода
зъзна и казвам на
всички ви "да"
но съм комета в
умряла вселена
в море пресушено
чироз-сирена
мълчете
мълчете
мълчете
мълчанието ви е
изтъпено мачете
