
чушките така превзеха коментарното пространство в блога (че и в блога на ясмина), че реших да сложа това "нещо", родено в споменатото пространство, на белова - демек - барабар коментарното изтърсаче с тези от началната страница :))
Пушим се – и не на ужким – пукаме червени чушки
с чушкопеци, тенекии, трезви и на две ракии –
мисия съвсем възможна – тяхната червена кожа!
Ето – всяка почернява и око се насълзява
от дима, че на – ебаси – пушат вичките тераси
на панеленото гето. Проза, да но ето, ето -
чушкопекната къделя (докат чушките се белят)
с призрачен сладникав шал гушка целия квартал.
Всички вдишват благодатно, после връщат го обратно
но невдимо перце между ноздри и небце
неусетно се внедрява и до сетен дъх остава
като някакъв агент, чакащ своя си момент
щом в ефира долови чушков тон един дори
да натисне в теб бутона и те върне на балкона!
`
