вирус

 

Топя се без сили... Морят ме бацили и с ноздри пресъхнали дудна. Носоглътката мудно разпалва си фара и петстотин и осем микрохектара между сливиците ми ферментират, вибрират, и не спират да дращят лакмуса на хипоталамуса със поредната безполезна трийсетлевова химия. Абразивната линия на мъчителни глътки влачи стъпки от снощи до утре... 

Бошови мутри се размазват в обратното на очите ми и разнебитени като Самуил без батерии, се разпадат на рояци бактерии...

По матрака се тръшкам, пъшкам, стена и в безистена на възпалена трахея си грея драконирано огнедишие... Излишно – огнените слова отдавна не са мода, струпани са на пода, опаковани (като пенсионирани мажоретки) в сополиви салфетки. Сметки други си правех за това време, ех...

Може ли, докато си допиша, вместо мен някой друг да подиша?

рas de trios (Мили мой Х - 17)

Една капибара разсъждавала върху дивертисмента и импресията на движенията, когато вятърът довял парче вестник с текст на доктор Емилова за влиянието на идеята Чучхе върху захранването с оризова вода след натравяне с олеонафт.
- Емпатия – въздъхнала капибарата – емпатия и рas de trios, разбира се.
Е?

Phalacrocorax carbo (Мили мой Х - 15)

Един човечец много обичал корморани.
А жена му обичала турски сериали.
Затова кормораните им се казвали Аферим, Ашколсун и Машалла.
Машалла снасяла яйца от Аферим, но ги мътел Ашколсун, който не подозирал нищо до момента, в който човечецът забравил да плати кабелната телевизия. Тогава жена му преместила поглед от угасналия екран върху него и викнала:
- Кой си ти?
Но това няма значение, омлетът си е омлет, а кебапът е турски, защото кучето се казваше Султан.

Woody Maeterlinck Manson (Мили мой Х - 14)

Един мъж прочел “Синята птица” на Метерлинк, а една жена била на концерт на Мерилин Менсън.
Но не се срещнали в Старбъкс и работата се разсъхнала.
“Хади холан!” – казал Уди Алън и не направил филм за това.

римейк

нефритени
кехлибарени
гъсти
наситени
силиконова стерео плъст
два тромпета
матирани
от транзитни желета
и сълзливи пипетки
моля
някой да се помоли
тез свирепи сополи да спрат -
нямам вече салфетки

щолен

тцъ
бе майна
хич нямаше щолен...
и светът заспа недоволен
под звезди на стафиди и ядки
като коледни яки пиратки
козунак
козунак
козунаци
вместо сняг като сетни глупаци
повтаряха в тежка психоза
младежите от прогнозата
а народът във щолен-делириум
пушеше козче под ширма
хубу де
напсувахме времето
но олекна ли бремето
на сърцето ни ядно
безпощадно
на другите искаме да се изпикаем
нямаме сили да траем
да бозаем емпатия
(я па тия)
да сме толерантни
щото стари тиранти
раменете ни стягат
и бягат
по ръцете ни мравки
ох
че с хубави занимавки
щоленът и козунакът
в социалните мрежи ни щракат
млъквай
гъз непоръбен
твоят вопъл нащърбен
само спира социалния ни катарзис
хайде
пей
бе
азис

зимна стомна, летен спомен

синьо
дълбоко
споко
споко
не дишай
пишай
сега си без гащи
в очите ти дращи
в ушите пищи
а дробовете бълват мехури
какви са сладури
онез
дето пълнеха чашата снощи
без никой да пощи
представи за главоболното утро
навито на клисав кравай
мутро
не дишай
не дишай
...
край