ти ли си

 

ти ли си оня бастун, който ме спъва по пътя към нищото

ти ли си оня Харун справедливия, дето с мъдрости нищи комплексите на войната с големия праз на онуй скрито аз, дето дърпа зелени сополи през полетата голи на душевните профитероли, скрити в нежна салфетка в скута на мажоретка саката

бозата тече

нещо все ме влече да стоя настрана от реката, дето влачи лайната на Рим

мейнстрийм

да бе, Тибър се римува със Цибър

ти ли си географията, дето дава ми с мафията да деля хабитат

ти ли си Хипократ с озлобена простата

устата на Лао Дзъ ли си, бе да ти пляскам гъза

не

няма грубо да става

ти ли си

ти ли

във шишенце от чили дето носиш изследване в лабораторията

историята все се повтаря и царят взема царска бистрица, врана и цели приказки от гори

малеби

крем брюле

и Луи двеста и пети с парфе

чакай, че се загубих и по пътя се влюбих във въпроса си от началото

черно има ли в бялото

ти ли си

кой си ти

ред хот чили пепър или Черният Петър

на кого ли му пука

че...

бахти скуката

Cladocera (мили мой Х 18)

 

Един слоукукър искал да си пъхне водни бълхи отзад, та да се изпита за мастър кеф. 

Обаче в зоомагазина някакъв цип с татуирани на ръцете бастуни се заял с оризовите му топки – т’ва не са никакви аранчини, викал, бахти мацарелата!

И не му се отворил парашутът на слоукукъра.

И той забил в Лукойл да си купи лук шалот.

Шот!

вирус

 

Топя се без сили... Морят ме бацили и с ноздри пресъхнали дудна. Носоглътката мудно разпалва си фара и петстотин и осем микрохектара между сливиците ми ферментират, вибрират, и не спират да дращят лакмуса на хипоталамуса със поредната безполезна трийсетлевова химия. Абразивната линия на мъчителни глътки влачи стъпки от снощи до утре... 

Бошови мутри се размазват в обратното на очите ми и разнебитени като Самуил без батерии, се разпадат на рояци бактерии...

По матрака се тръшкам, пъшкам, стена и в безистена на възпалена трахея си грея драконирано огнедишие... Излишно – огнените слова отдавна не са мода, струпани са на пода, опаковани (като пенсионирани мажоретки) в сополиви салфетки. Сметки други си правех за това време, ех...

Може ли, докато си допиша, вместо мен някой друг да подиша?

рas de trios (Мили мой Х - 17)

Една капибара разсъждавала върху дивертисмента и импресията на движенията, когато вятърът довял парче вестник с текст на доктор Емилова за влиянието на идеята Чучхе върху захранването с оризова вода след натравяне с олеонафт.
- Емпатия – въздъхнала капибарата – емпатия и рas de trios, разбира се.
Е?

Phalacrocorax carbo (Мили мой Х - 15)

Един човечец много обичал корморани.
А жена му обичала турски сериали.
Затова кормораните им се казвали Аферим, Ашколсун и Машалла.
Машалла снасяла яйца от Аферим, но ги мътел Ашколсун, който не подозирал нищо до момента, в който човечецът забравил да плати кабелната телевизия. Тогава жена му преместила поглед от угасналия екран върху него и викнала:
- Кой си ти?
Но това няма значение, омлетът си е омлет, а кебапът е турски, защото кучето се казваше Султан.

Woody Maeterlinck Manson (Мили мой Х - 14)

Един мъж прочел “Синята птица” на Метерлинк, а една жена била на концерт на Мерилин Менсън.
Но не се срещнали в Старбъкс и работата се разсъхнала.
“Хади холан!” – казал Уди Алън и не направил филм за това.

римейк

нефритени
кехлибарени
гъсти
наситени
силиконова стерео плъст
два тромпета
матирани
от транзитни желета
и сълзливи пипетки
моля
някой да се помоли
тез свирепи сополи да спрат -
нямам вече салфетки