събота, 13 януари 2018 г.

Zetor Cristal (Мили мой Х - 16)




На един човечец тракторът му се казвал Зетор Кристал. Веднъж, както си го карал, загърмяло, затрещяло, заваляло, та не спряло, майкатасиебало!
По някое време минала бяла вода. Човечецът си карал трактора.
Минала синя вода. Човечецът си карал трактора.
Като минала Червена вода, човечецът слязъл.
А тракторът продължил.
- Ах, минах се! – капнал казал дъждът.






Phalacrocorax carbo (Мили мой Х - 15)



Един човечец много обичал корморани.
А жена му обичала турски сериали.
Затова кормораните им се казвали Аферим, Ашколсун и Машалла.
Машалла снасяла яйца от Аферим, но ги мътел Ашколсун, който не подозирал нищо до момента, в който човечецът забравил да плати кабелната телевизия. Тогава жена му преместила поглед от угасналия екран върху него и викнала:
- Кой си ти?
Но това няма значение, омлетът си е омлет, а кебапът е турски, защото кучето се казваше Султан.




петък, 12 януари 2018 г.

Woody Maeterlinck Manson (Мили мой Х - 14)



Един мъж прочел “Синята птица” на Метерлинк, а една жена била на концерт на Мерилин Менсън.
Но не се срещнали в Старбъкс и работата се разсъхнала.
“Хади холан!” – казал Уди Алън и не направил филм за това.



неделя, 7 януари 2018 г.

римейк






нефритени
кехлибарени
гъсти
наситени
силиконова стерео плъст
два тромпета
матирани
от транзитни желета
и сълзливи пипетки
моля
някой да се помоли
тез свирепи сополи да спрат -
нямам вече салфетки





сряда, 27 декември 2017 г.

щолен


тцъ
бе майна
хич нямаше щолен...
и светът заспа недоволен
под звезди на стафиди и ядки
като коледни яки пиратки
козунак
козунак
козунаци
вместо сняг като сетни глупаци
повтаряха в тежка психоза
младежите от прогнозата
а народът във щолен-делириум
пушеше козче под ширма
хубу де
напсувахме времето
но олекна ли бремето
на сърцето ни ядно
безпощадно
на другите искаме да се изпикаем
нямаме сили да траем
да бозаем емпатия
(я па тия)
да сме толерантни
щото стари тиранти
раменете ни стягат
и бягат
по ръцете ни мравки
ох
че с хубави занимавки
щоленът и козунакът
в социалните мрежи ни щракат
млъквай
гъз непоръбен
твоят вопъл нащърбен
само спира социалния ни катарзис
хайде
пей
бе
азис





петък, 8 декември 2017 г.

зимна стомна, летен спомен



синьо
дълбоко
споко
споко
не дишай
пишай
сега си без гащи
в очите ти дращи
в ушите пищи
а дробовете бълват мехури
какви са сладури
онез
дето пълнеха чашата снощи
без никой да пощи
представи за главоболното утро
навито на клисав кравай
мутро
не дишай
не дишай
...
край



събота, 25 ноември 2017 г.

псв (мили мой Х - 13)



Веднъж един от конете на дядо ритна баба.
Дядо наби коня.
На другия ден баба ритна един от конете на дядо.
Дядо пак наби коня.
Оттогава не съм добре с причинноследствените връзки.