петък, 17 ноември 2017 г.

пълнене на солницата



да отвинтиш капачката
и да се посипят по масата уж избягали от сътресенията кристали
да развържеш онази заветна торба
към която летят магистралите
на емпатия
близост
съдба
към какво ли отваря око това празно солено стъкло


събота, 11 ноември 2017 г.

залези те




1.
Изчервява се слънцето вечер преди да се скрие на запад.
Капят в Дунав искри от лъчите му и се давят със златни следи.
Остани! – викат блеснали джамове и се дърпат от пантите.
Долу лампите се приготвят да станат слънца
през нощта.

2.
И надвечер, като пендара в топла пазва,
в отмала тиха слънцето залязва
и слънчогледите остават без компас,
и иде час откраднат самота
между деня загубен и нощта.

3.
По залез невидими нишки придърпват слънчевите зайчета.
Водят ги през лабиринта на дневни отражения към самовлюбени огледала,
зад които се крият, когато слънцето потъне.

4.
Има ли по-тъжно нещо от плажен чадър след залез?
Шарена гъба, забола тънко пънче в пясъка – ос на слънчев часовник,
който е умрял чак до утре сутринта.


събота, 4 ноември 2017 г.

4 и poloвина



пресушени листа се изшмулват по керемидите
като нинджи с неизрязани нокти
и се хвърлят от стрехата без парашут
облак с профил на свъсен мамут
с мръсни дънки широки
тежко псува силфидите и си търси беля
хор невидими ципокрили нещо вагнерско цвили
пиле нервно в листака гълчи
ще вали




изображение photosight.ru

понеделник, 23 октомври 2017 г.

araneae (мили мой Х - 11)




Един човек кръстил паяка в горния десен ъгъл Гилгамеш, въпреки че прекрасно се виждало – паякът е женски и се казва Арахна.
Затова жена му се притеснила и тайно сложила до четирите крака на семейната спалня бирени капачки, пълни с куркума. Което чувствително увеличило случаите на аутизъм сред хлебарките албиноси и те престанали да кръщават новородените с руски имена.
А паякът въобще не ги отразил. Първо, истинското му име било Биби и второ – обичал рязко да сменя пола си по време на акта, за което и бил наказан в ъгъла.
Упс!




петък, 20 октомври 2017 г.

опашката на лятото




Опашката на лятото прехвърля се през платото на септемврийски ден и ватата на блузата отърква се о бузата - вечерен неопрен.
Смокини неоткъснати посред листата пръснати мечтаят за буркан. Морето като котките наобикаля лодките и пита за зарган. Листата пеят есенно, люлеят се унесено в последния си бал.
На лятото от раните почиствам кротко дланите с намерен в скрина шал.


понеделник, 16 октомври 2017 г.

там жестоко




‘начи там жестоко вали, перманентно боли, лесно падат мъгли, бясно борят се халите, по ръждивата ламарина в пет и половина чакалите вият като джорджано, рано реката се прави, че я няма,
тъмното е като плюш, като хайку със туш, магданозена доза зелено, болярско вретено, на връщане по завоите безадресно повръщане и румънски коли без рисувана осева линия... петолиния на пияни междуселищни изпълнители...
кой ме кара да карам кола и да карам на кóла с осемнайсет лъжички меласа... няма класа в постмодерното криво поломие... и защо ли да пиша за всичко това... ами суета и нагризани беззащитни бастуни между иваново и табачка... ми не бачка кривулицата на религиозните пътеводители...
жицата не издържа повече от една бяла лястовица и моканинът в христоматията е шкартиран от задръстен министър... мистър, няма как да се срещнем на чаша – тази каша за тебе е рядка, но е патка всяка пиарка, врякаща като ярка, дето няма къде да снесе... сантасе е игра с двайсеичетири карти... няма парти и се сещам, нали, че жестоко вали като в началото...
маматасиебало то


време ли е




колко е часът
бе хора
на балкона зад стобора
светват лампи
първа
втора
гушат се сред голи клони
сталактити
сталактони
от студени светлини
развълнувани фотони
квантови развалини

колко е часът
ви питам
че изгубих тик-так-ритъм
поясът на иполита
е загубена каишка
кабел на ненужна мишка
гладен за надежда стон
на незареден айфон

колко е часът
бе майна
церемонията чайна
дъхава
интимна
тайна
ме подмина
и не крия
време си е за ракия