неделя, 28 януари 2024 г.

Дездемона Лиза (мили мой Х 23)


 

Внучето на баба Яга – Яго – бил влюбен в Дездемона Лиза. Но тя обичала Отело, защото от Мускато получавала киселини. Както и от художници. Особено от Михаил Ангелов – рисувал нея, а излизала Гретхен Тунберг, създадена от изкуствен интелект с хемороиди.

Така я карали, докато Яго не остарял и се оженил за баба си.

А съвсем, съвсем иначе я разправил тази история един, дето се мислел за Марлоу, на друг, който се мислел за Шекспир.

понеделник, 13 февруари 2023 г.

коритото на нощта


 image Bruno Walpoth










онова между вечерта и нощта е черта

уста с ненаситени зъби

дето дъвчат каквото им се даде зад опънато на корниза перде

гъби

салата

рататуй

и удушени във плик патладжани

в кисел сос потопени джолани

а зад всичкото туй дебне ненаситната глътка

която като хрътка поема

без да подбира

вино

ракия

бира

и забравено в барчето уиски

ниЗки желания преобладават като облачност

която обладава изоставеното от всички небе

е не

не вярвайте на часовника

и

на дъждовника

който милва стената със лапки

реката продължава да си тече

и на капки

по звездите чете онова

дето за хората остава скрито

онова

дето между вечерта и нощта

лангърка като пробито корито


петък, 3 февруари 2023 г.

тротоар


 artist Varban Christov, fragment













Женица в безформени дрехи, колосани до твърдостта на доспехи,

женица без капчица чар, седи върху велпапе на вледенения тротоар.

Не протяга ръка.

Нне кълне.

Не задава въпроси.

Не проси.

Гледа в пресечната точка на разбитите плочки.

Мълчи.

Утре, помслям си, може там да си ти.

понеделник, 30 януари 2023 г.

оглушки

 


artist Kenne Gregoire











пелин мие небцето ми и ме обвива в горчиво було

в червено потъва ухото ми и се прави, че не е чуло това,

което не е за чуване – време е за сбогуване

петък, 13 януари 2023 г.

червен frozen


 artist Kenne Gregoire












чак сега паля първа цигара

ето

удря като барабанист

събудил се насред парчето 

на бара чака първа ракия

сега ще отпия

и

ще забия година

назад брат

и

няма отбивка за аварийно спиране

следва обикновено просто насиране

изпаднала круша като дисидент

избира уж таен момент

да се търкулне на покрива по наклона

все едно

утре по икиндия ще е при другите във бидона

и

ще стане ракия

топло е

и

си пускам Мадона

frozen

поне е от кротките

мале

колко съм грозен

като остана самичък със котките

и

чакалите

маматасиебали

те

p.s.

котките ме фиксират под вежда

щото хранят надежда 

за (уж) каширана във кутия скумрия

колко си им

прозрачен, илия



segnities


 artist Malin Gyllensvaan













в съня си написах стих

за окъпан от капките цвят

за въздишка, от която пониква торнадо

за потънал във спомена град

за траур около костилката на авокадо

за шнорхел, забравил да диша

но

ме домързя да стана да го запиша



песента на кита


 художник Върбан Христов












китът пее и плаче в дълбокото

но споко

не мислете, че е изгубен

щом сме глухи зад хорските щитове

ще го чуят други китове

и пеперудата, в която е влюбен