неделя, 30 октомври 2011 г.

приказка за електоралната единица


изображение - photosight.ru


много стар текст, чак не знаех, че го имам, мислех, че е заминал в небитието заедно със сайта щъркел, ама покрай "светлина в тунела" открих и него. Писал съм го в началота на деветдесетте. Днес добавих само горския певец с песента "родната такова ни пази". Други разлики откривате ли!? :)))


Имало едно време един електорат и в него имало една електорална единица. Тая електорална единица си имала баба, която живеела вдън гората Алиенация.
Един ден едно птиче от седми горски отдел подшушнало на електоралната единица, че трябва да върви на бабината си, защото е болна. Електоралната единица не била плащала данък обществено мнение и затова тутакси се завтекла да намине къмто болната баба, което ще рече, че зацепила през тъмната гора Алиенация да хвърли едно око на дъртофелницата - жива ли е, пък ако не - ще ли да има нещо за приватизиране и дебабизиране.
Не щеш ли, изведнъж изневиделица и съвсем ей така от гъстите дебри на тъмната гора Алиенация изскочил един напорист и мазен вълк, който ловко разтворил раираните си торби и обградил електоралната единица с принадлежности от близки и далечни страни – всичко за един лев. И тя като се захласнала, мазният вълк ловко свил протритото й портмоне, после викнал че го ограбила, праснал й една принадлежност, посегнал на честта й, па си сбрал партакешите и се не видял.
Електоралната единица не гъкнала, станала, отупала вехтите си дрешки и пак тръгнала на бабината си. Не й пукало. Свикнала била. Обаче не направила и две крачки - от неизбродните дебри на тъмната гора Алиенация изскочил друг вълк – настървен, свиреп, а защото си вършел сам работата – и дебеловрат, пръснал я с газова принадлежност, фраснал я с принадлежност за бейзбол, посегнал на честта й, посегнал на вехтите й дрешки и се омел с безадресна псувня.
Електоралната единица станала, потрепнала от горския хлад, па продължила - нали била свикнала!? Обаче, нали се сещате, тъкмо пооправила походката - от опасните дебри на тъмната гора Алиенация изскочил опасен вълк в униформа и ревнал на електоралната единица: - Мамка ти ексхибиционистка, праснал я през бъбреците с една принадлежност, щракнал на ръчичките й друга принадлежност, посегнал на честта й... па повторил, щото друго нямало... па... станцията му изхъркала нещо суперхиперсвръхстрогосекретно и кодирано с много майки, слушам, муебайката, ревнал униформеният вълк, теглил на електоралната единица една принадлежност за сбогом и отпрашил.
Електоралната единица полежала, полежала, па се изправила криво-ляво, закретала криво-дясно и въздъхнала философски - и с това се свиква... и таман да кривне към бабината си, от непредвидимите дебри на тъмната гора Алиенация изскочил горски певец и веднага изпял едно възвание за отпор на горските фирми за охрана и обществено хранене, както и възвание към всички вълци да си извадят кучешките зъби. Тутакси от демократичните дебри на тъмната гора Алиенация изскочил друг певец и запял, че аре нема нужда, нас родната такова ни пази...
Електоралната единица се олюляла от противоречиви чувства, но в тоз сюблимен момент от щедрите дебри на тъмната гора Алиенация изскочили една тумба кандидат-вълци и завикали един през друг че НЯМА СТРАШНО! НЯМА ШЕСТ-ПЕТ! НЯМА ЛАБАВО! И въобще - НЯМА!
Ей те тука внезапно, неочаквано и изненадващо електоралната единица, многострадалната електорална единица, супер държеливата и свръх адаптивна електорална единица взела, че прекрачила някакъв невидим праг в себе си и ... отнесла плувката, ритнала камбаната, хвърлила петалата, гушнала букета и въобще.
Което веднага я превърнало от електорална единица в електорална нула!
Тогава от безнадеждните дебри на тъмната гора Алиенация предпазливо надникнали горските политици и казали – жалко, една бюлетина по малко.
И аз бях там... На погребението де... Всъщност бяхме двама - аз и на електоралната единица баба й. Жито ядохме, свещ запалихме, вятър духна - угаси я, предизборен плакат откъсна, та пресния гроб с него застла...
И така...

светлина в тунела




Човек и добре да живее, умира. Това не съм го измислил аз. Как точно става тая работа, един Господ знае... и архангел Михаил, де.
Разравят, че в последния миг целият живот минавал пред очите ти като на филмова лента... Б-р-р, ега ти кошмара. И още разправят за тунела и светлината в края му, която мами, мами... Чунким тая светлина в тунела не ни се привижда през целия живот – ту едни ти я светнат, ту други, ама накрая сметката за тока все ти я плащаш...
Обаче мислил съм си - може пък накрая наистина да я вижда човек пустата светлинка, нещо като премия, джакпот на живота. И така излезе, мама му стара! От къде зная ли? Абе, може и да ми се смеете, обаче един път умрях. И ако вземете да ме питате като как е станала тая работа, срам не срам, ще ви кажа.
Имам, значи, един комшия - голям зевзек. Пък жена му урсуз за две Корнелии Нинови, че и отгоре. Направо му изпива мозъка. И на човека му дошло до гуша и решил да я вразуми както той си знае. След поредния скандал да вземе да отиде в мазето, ама три пъти й казал къде отива, долу направил една постановка, че уж се беси - нали се сещате - вързал се под мишниците и виси като на тиранти, пък примката на врата - само за заблуда, пълен камуфлаж, като един каскадьор направо. Като се минало достатъчно време, чул цербера да шляпа с чехли към семейното консервохранилище да му упражни контрол, ритнал столчето и се направил на обесен. И оная като писнала, рев, писък, шаш и паника, бедна ви е фантазията!
Пък аз таман се прибирам от работа и чувам, че в мазето някой се изхитрява хем да хлипа, хем да вие, хем да кълне като циганска тъща. Хукнах надолу да видя какво става... и видях каквото видях! Грабнах го оня шемет през краката, вдигнах го и викам на крокозъбела - Бягай ма! Бягай да викаш полиция, бърза помощ, поп, каквото ти дойде на ум, и вещогерът хукна та се не видя. Пък аз останах като на оня филм с хармониката - надигам, пъшкам и се моля да устискам… и както ми треперят мартинките, взех че... Ох, дяволът ме накара, знам си, ама ракията им е като елексир... и го стиснах оня малоумник с едната ръка, с другата се пресегнах и хоп от рафтчето една бутилка в джоба, а той като ревна отгоре, върни ракията на мястото, бе тъпан... сърцето ми се обърна и умрях!
Сега защо пак съм жив, ще попитате. Ами после възкръснах, при това таман на време - вече ме били курдисали за разфасоване на масата в моргата и една студентка пипнала където не й е работата, златни му ръце на момичето.
Ама аз за друго говорех - за светлината в края на тунела.
Значи, като умрях, първо вървях по един сив път... някои разправят, че душите на християните минавали в отвъдното по пътя на Исус към Голгота. Може, аз не съм ходил по тез краища, ходил съм само в Съветския Съюз, но то не се брои, защото Съветски Съюз вече нали няма. Та накрая на оня сив път, вам лъжа - мене истина, два тунела! И в двата тунела - светлина!
Мен са ме учили преди да действам да помисля, и ей на - цял живот мислих и тъкмо щях вече да започна да действам - взех, че умрях. И докато си мисля там пред двата тунела - хоп насреща ми един ангел. Беличък, русичък, бузки, крилца, къдрици - картинка. И картинката ми вика:
- Хайде, човече, ела в левия тунел. Той води в рая. А на тебе там ти е мястото, защото си праведен.
- Не съм много праведен - викам аз като един дядо Матейко - ама, щом казвате... Вие по знаете - и докато мрънкам така, хоп - пръкна се и един дявол - черен, ухилен, печен, със златен зъб и вика:
- Щом сам се чувстваш грешен, човече, значи си самоосъзнат, ела в десния тунел!
- Моля ви, конкуренцията си е конкуренция, - вика ангелът на дявола - обаче аз дойдох първи, значи редно е първи да си направя офертата. Хайде, човече, заповядайте, пуснете смъртния акт в ей тази урна...
-Опа! - вика дяволът - Тука, приятелче, е ничие пространство и има Свобода! Внушенията - в църквата или по време на кампанията, нали така. Сега човекът сам ще решава, долу достатъчно сте му мътили главата. Сега, ако иска, актчето ще го пусне в моята урничка. Давай, човече, да не ти пука! При мен е купонът, оттатък е пълна скука!
- Моля ви! Моля ви! - изчерви се ангелът! - Ами че това си е реклама, нерегламентирана, долнопробна, римувана реклама.
-Тихо, човекът решава!
- Но аз имам право на реплика! - чурулика обидено ангелът.
- После аз взимам дуплика и се връщаме на старото място - контрира го
дяволът - Така че, трай си!
- То когато на един дявол му липсват първите седем хилядолетия - нацупи се ангелът.
- Ха! Ами когато за управлението на Вселената претендират чистофайници и олизани типчета, дето се правят, че не виждат лайната - изплю се презрително дяволът.
- Циник и грубиян! - жално пропя ангелът.
- Педераст! - изхили се дяволът... и продължиха все по-настървено, а за мен забравиха въобще.
Пък аз се повъртях-повъртях, окашлях се, пък си навих смъртния акт на тръбичка, обърнах се и поех полека лека обратно по сивия път, по сивия път, та до моргата. И както вече ви казах - таман на време.
Сега живея втори живот.
Ама, знаете ли - и той като първия.

понеделник, 11 юли 2011 г.

Air Drops



http://www.youtube.com/watch?v=cM-jCbo6jKs&feature=player_embedded

кап-кап-кап...
на лятото прашен долап
крие сантименталните водомери
на сушата.
кой ще намери
пръсти да стисне гушата
на внезапно събудена чакра?
калиакра, средновековен джулай,
бледо утро без пай
и момичета със забити в скалата пети...
полети, полети, полети -
дестилирана в пладнето капка,
запечатана в гърлото хапка,
дропс,
олигавен от хората мопс
набръчкан от грижи шар пей„
и един чичопей
хей!
хипер-басът в колоната чука
и в’обще не ми пука,
че змеят отнася момата...
тревата
ми расте от ушите
и пуши,
а вълните,
потривайки лапки,
се разпадат на капки
като мънички круши

сряда, 15 юни 2011 г.

черно


изображението е от photosight.ru, вдъхновението - от едно стихо на Веси Ангелова - двуминутна реакция

вдовиците
черни платна
на армията на туарегите
тихо седят на чергите
и чакат от небето мана

и чакат
и чакат
и чакат
устите им с пясък да втасат

небето на тънки ленти
спуска им дивиденти
на тяхната плътна тъга
какъв е процентът сега
на тези тарантули
число с незапълнени нули

и чакат
и чакат
и чакат
да ги помилва мракът

съсипват се пясъчни кули
ох
тихия шепот чу ли
в тази вдовишка сапунка
сълзата като маймунка
се спуска по сбръчкана палма
наръбена
черна
жална

и капе
и капе
и капе
като кръв по новия стапел

питай егейско море
защо хич не е добре
да бъдат черни платната
и защо бащата се мята
от високото във вълните
в пяната над скалите

и ето
и ето
и ето
завръща се в къщи детето

скърбен
умислен тезей
готов да влезе в музей

увяхнал е вече лавъра
от победата над минотавъра

забравени черни платна
плющят като знамена
закопчани в илиците
на робите на вдовиците



`

сряда, 1 юни 2011 г.

баси!



Не знам к`во значи втора награда на конкурса "В полите на Витоша", ама май ще ми я дават.
От една страна - поетична награда - малей, аз поет!? Имам проблема на онова момченце, дето получило психично разстройство, като разбрало, че балерините също акат: - ми за мене поет е една абсолютно ефирна субстанция, с която, както и да се гледам сутрин в огледалото, немам абсолютно никакви допирни точки. От друга страна наградата е втора, пък от гледната точка на сперматозоидите например разликата между първото и второто място е драматична, даже съдбовна...
Както и да е, ето за тези игри на рими ми се налага утре да скоча до София


ненадейно

уж изсъхна на слънце иззад скъсана щора
уж прогизна до дънце в потна сива умора
уж те пъди отблясъка на лисеещо теме
уж потъна във пясъка на изтлялото време
уж деца те прескачаха да не би да пораснеш
уж тромпетите плачеха че погребана гаснеш

а пък на
като котка девет пъти възкръсваш
пиеш водка след водка и във фикуса тръскаш
радвам се че си жива но съм дърт философ
по добре си отивай
знаеш пътя
Любов




нерва

една постоянна нерва ме друса под кривата круша
после крила разперва на комплекса ми сред кауша
като лудичките се киска
драска ме с мръсни нокти
и разсеяно дриска скучности еднооки
болест
чума
зараза
бедност на джоб и душица
кой на моканина каза
да чака бяло по жицата
нервата ме скопява
суши ми мъжките жили
отвътре изпепелява като табаско и чили
рита ме като седмаче
чаши ми слага в ръката
и през очите ми плаче като артист пред заплата
яде ме пустата нерва
както вълните ядат вятър
както хамалин ракия перва
както критик гледа театър
обитава ме мамка й нерва
като статуя камък
като сардина консерва
или като призрак замък
мразя я нервата гадна
от егенето я бърша
знам че от нея ще падна
а пък без нея ще свърша




гравитация

изпуснах се
потъвам между пръстите
етажите надолу стават гъсти
на сантасе играят зайци в дупката
боде коляното на ореха черупката
сгъстява се ентропията в ъгъла
Алиса
мила
стига си ме лъгала
бе сгладне и честлинни са комбурсите
но лимерика ми стопи ресурсите
а бабички все падат от балкона
мастило няма
има беладона
отваряй джам Елизавета
бам
пропадам чак до Ур и до Елам
като ранена антилопа гну във скута на самотен Енкиду
пропадам като дунавско ниво и няма хич за мене сонсонжмо
и няма да достигна скоро до дъното на Нгоронгоро
пропадам
т'ва е
Нютон
ябълка
по-тежък ставам
а пък все по-малък
пропадайки се свивам чак до точица и нямам нужда от пророчица
да знам какво ще стане в най-дълбокото
където ме влече като в олук
обаче споко

споко


пук

вторник, 17 май 2011 г.

просто ей така



изображение photosight.ru


просто ей така
като сламка по равно поточе
като топче по каменни плочи
като чайка по мокрия пясък
като обеден слънчев отблясък
просто
с пеперудена грация
като без гравитация
ей така
ами да

петък, 13 май 2011 г.

тишината е


изображение fotosight.ru




тишината е мъртва корона
от контури на ноти изпети
тишината е фас на балкона
дето снощи са пили поети
тишината е спомен за капка
след като кранчето е поправено
тишината е детска лопатка
в пясъчника забравена
тишината е акустика
глуха
за напънати децибели
тишината е тиквичка куха
обелена

`
`

вторник, 26 април 2011 г.



рових и аз не знам за какво из разни стари папки и тетрадки и изведнъж - изпадна един кариран лист, пропит двустранно от удебелени химикалени букви, едва не се разкъса, като го разгънах.... и чета:

ЗДРАВЕЙ, ПРИЯТЕЛЮ МЕТАЛНИ!
СТУДЕН СИ ТИ, ДРУГАРЮ АВТОМАТ.
СЪС ТЕБ - ИЗМОКРЕНИ И КАЛНИ -
НЕ ЩЕ НИ СПРАТ НИ СТУД, НИ ГЛАД....

и така нататък... писал съм го в казармата - 1979 или 1980... да се смееш ли, да плачеш ли... стоях не знам колко време с поглед в точка... и се виждах тогава... просто калъпче на партията - добре начетен, чат пат талантлив, неизлизал зад телените граници на родината, надъхан, сугестивен, с промит мозък и обучен да сглобява и разглобява желязото за положените секунди, да улучва 95 от максималните 100 точки пак с въпросното желязо, с бойни патрони... до толкова успешно калъпче, че стихчето беше публикувано във вестник "народна армия", та да повлияе на повече калъпчета...
ебати!
малко ми стана страшничко

събота, 9 април 2011 г.

борето и златната рибка

този виц го знаете, знам, ама не е виц!

изображение - caricatura.ru


Аз по природа съм човек, дето пази тайна до гроб, но след като от три различни места откопаха този стар виц – не мога повече да мълча!… Ето как беше в действителност:
Баджанакът Борето е човек в една висока степен земен. Приказки за духове и самодиви могат да задържат вниманието му само в откровен порно вариант, православен е, но не го питайте има ли Бог - прави физиономии като Мистър Бийн, че и по-лошо, пък в църква стъпва само на Великден и то ако се опази трезвен до полунощ.
Не е безбожник, ако това сте си помислили, но и калугер никога няма да стане. Абе, човек материалист. Натуралист, хедонист и ... въобще.
Оня ден дъщеричката му го пита, тате, има ли Баба Яга, пък той й вика, има - бабината ти! Ей такъв един човек.
И ей те този човек - баджанакът Борето, да вземе миналата година да хване златната рибка. Сега, да се разберем, баджанакът Борето не от онези, дето ако им вържеш ръцете и ги попиташ колко е било голямо онова парче, дето го хванали миналата неделя на каналите на Бръшлян, да покаже ей така с пръсти и да рече, не помня точно, ама окото му беше ей толчаво... Нали!?
Баджанакът Борето лъже умерено. Като му остане празно кошчето и някой го попита какво е хванал, той, колкото да не е капо вика, хванах трипер. Та, баджанакът Борето както си кибичел под Дунав мост, ама това той го разправя, изведнъж плувката трепнала, той засякъл както пише по книгите и - хоп - хванал златната рибка! И тя му говори през зъби, щото кукичката ей-така забита, нали!? Добре бе, добре, хвана ме! Така му казала.
Нали ви разправих за баджанака Борето, той за Райна Княгиня не е сто процента сигурен, пък за златната рибка - ясно ви е. Само седял и се пулел. Пък златната рибка мърморела, айде бе, махни ми това желязо от устата, знаеш ли колко стана една пластична операция, обаче баджанакът Борето като един Антон от стихотворението - ни дума, ни вопъл, ни стон. Горката рибка рипала из въздуха и се тюхкала, ега ти късмета, нареждала, тоя ако е глух, направо съм за мустака...Чуваш ли ме, бе льохман!?
Ей те тези думи разбудили баджанака Борето от транса, щото, ама това той го разправя, били взети директно от речника на жена му. А жената на баджанака Борето е една цяла отделна тема. Жената на баджанака Борето е митична фигура. Комшиите разправят, че като била малка, й вързвали на врата една пържола, та поне някое улично куче да си поиграе с нея. Катото поотрипнала малко, дошли да я снимат от енциклопедия британика за илюстрация към статията “кощрамба, крокозъбел, вещогер и други женски демонични персонажи от балканския фолклор”, после я водили на кастинг за "Семейство Адамс", обаче не я взели, щото осветявала лентата в камерата... И от тогава направо изчезнала. Аз съм я виждал само един път, на мойта сватба, ама какво ти виждане, цялата беше омотана във воали, все едно тя е булката, а не сестра й. Те с баджанака Борето пък въобще не правиха сватба - само момичето от съвета отишло у тях и ги бракосъчетало зад параван. За църковен брак и дума не можело да става - попът казал, че му стига дето веднъж я видял като я кръщавал... Ама както и да е - казах ви - тя жената на баджанака Борето е една цяла друга тема. Бяхме стигнали до там, дето златната рибка казала на баджанака Борето льохман и той дошъл на мене си. Дошъл на мене си и щото не е садист някакъв, чевръсто освободил говорящата гадинка, глей к'во става по Дунава, д’еба, радиация, хлор, на цяла Европа лайната - и на! - побъркала се е животинката.
Пък животинката продължавала да каканиже, ох, такъв коцуз от Трафалгарската битка насам не ме е гонил - шест пъти ме хващат днеска... Айде бе умник, и на тебе ти е толкова късметът, на седмия път само на евреи изпълнявам по три желания, за другите - по едно. Искай, че да си ходя.
Да ви разправям ли за съмненията на баджанака Борето в тоз момент? Това Хамлет, това младия Вертер - пасти да ядат... пък накрая, като си позволил да повярва на рибката, сякаш дяволът го дръпнал за езика и той се чул да казва, ами таквоз... искам да ни приемат в НАТО!
Боже, вижте му акъла, мен да ми кажат да искам... ама това е - на бодлива крава Господ рога не дава. Тъй или иначе, оказало се обаче, че това с НАТО е кален номер от негова страна. Златната рибка явно била хваната, меко казано, по бели гащи. Мигала, мигала с риби очета, па рекла, ма не може така, бе драги, това първо е международен въпрос, и второ, не можеш ли нещо лично да си поискаш... Айде бе! Големи атлантици и космополити се извъдихте, бе!
Не знам баджанакът Борето изпотил ли се е, не е ли, но си представям как, рибката като казала нещо лично да си поиска, го е смъднало под лъжичката, как е трепнало плахо сърце мъжко-юнашко след толкоз години с оназ горгона у къщата, как една новородена надежда и една отколешна мъжка мечта, скътана като порносписание под дюшек, си подали ръка и замърдали плахо с крачета - колорадски бръмбари в картофен цвят... и баджанакът Борето свенливо отронил, може ли... можеш ли да направиш жена ми... таквоз... хубава... ей тъй като Ани Салич, например... Златната рибка пляснала радостно с перки, завъртяла се на опашка и бодро викнала, готово бе, готин, дай една снимка на жена си! Борето отначало се опъвал, ама се престрашил и подал на рибката съмнително картонче, дето го носел да го показва на катаджиите, като го спрат за превишена скорост - те т'ва ме чака вкъщи, старши, зат'ва бързам, иначе се сърди и рути стените... Та рибката грабнала снимката, хвърлила един поглед, застинала, насилила се да погледне пак, въздъхнала обречено и рекла, значи, НАТО казваш?...
Пак ви казвам, всичко това баджанакът Борето го разправя, пък и виц вървя такъв сумати и години, но нещо да кажете – приеха ли ни в НАТО, приеха ни!
А точно в деня на приемането, Соломон Паси като плака, баджанакът Борето хвърли всички рибарски такъми в контейнера и изгори събраните съчинения на Пушкин пред регионалната библиотека. Сега чете Екзюпери.

понеделник, 21 март 2011 г.

суши



пролетта е толкова болезнено междинен период, ааааааа



душата ми
щурава в храсти заспала
такса ми смята за таз магистрала
от брега на реката
до брега под скалата
тъй вдъхновен съм и пляскам с уши
пролетна ласка ума ми суши
а пък надеждата с нокът бере
хума от хълма над наш`то дере
и маже
и цапа със щедрата шепа
кожа опърлена
опната
клета
стискам разсеяно и уморено
в трите си пръста нещо зелено
аре земи си компота от круши
за мен остави туй конопено суши
пушена риба в окото ми плува
бръчки на чирози се преструват
ох
устата ми хубава срича
а през окото ми клоун наднича
либидото се изтяга на плато
и ме залъгва със бъдещо лято
от кората на мозъка лека пирога
слепват мечтите до изнемога
кой ще ме чуе
кой ще повярва
пълнят ми строфите бирена тарга
и от терасата върху вас
пускам допушен до филртъра фас

`

неделя, 6 март 2011 г.

прошка ли



мммм.... сирни такова

слушайте
слушайте лъжемесията
бе
да му стъпиш на тоя на шията
чееее

обаче не може
нацията ще се изложи
ако
такова
като юдеите
знаеш там
фарисеите

рана крием под дрипите
боже
все ние сме битите
ний да не сме камбана

и като хамлет се питам
камък
или осанна


бе имам чувството, че това стихо вече съм го качвал тук... ама проверявах, проверявах - или съм избирателно кьорав или съм му сменил заглавието... обичам да сменям заглавията, като си прочета нещо след години, дам-м-м-м

понеделник, 14 февруари 2011 г.

заваля


изображение от photosight.ru


заваля
пред прозореца лъснат за слънце
за беля
от небесното дънце
посреднощ
се посипаха мазно
на рабош
върху времето празно
изведнъж
безпощадни снежинки
абе къш
нямам вече стотинки
да закърпвам дебелите боти
да пресмятам замръзнали квоти
на набъбнали кишави сметки
нямам здрави подметки
да прохождам пред блока пъртини
да прегазвам през кучешки мини
нямам псуващи думи
да говоря за зимните гуми
нямам с господа бартер
да възкръсне умрелият стартер
нямам вътък
бе сечко
да запаля във печката
старата библиотека
нека
да заспя като буба
туба
вино домашно
страшно
да ме вика на топло
сопло
на бутилка-ракета
трета
степен във мен да отделя
с къделя
разширени от чашите вени
на смени
да сънувам лагуни
и струни
на хавайски китари
стари
песни за лято
разлято
да ми пеят без край

рай

ама не
от бездънно небе
заваля
заваля
заваля
бяла тиха лигня
от снежинки омразни
и ме блазни
невъзможна идея
що блея
ми не ида да мия чинии
в ония
пусти топли страни
остани
няма кой да ми каже
даже
за из път бодра майна
омайна
ще ми теглят онези от листите
писта

заваля
заваля

ами да

`

сряда, 26 януари 2011 г.

мъгливо



изображение - photosight.ru


що тъй меко ме гушкаш
и измамно ме люшкаш
между днес и онези години
и ми пееш бла бла
ти
изпредена от комини
и кондензи бездомна вода
януарска мъгла

как успяваш без думи
да плетеш димни руни
с оглушителни нишки
междублокова тишина
заскрежени въздишки
и забулена млечна тъга
а
среднощна мъгла

дъх от хиляди хора
кривнали зад стобора
на един зимен ден
с вледенена следа
тъй безфокусно упоен
в твойте бели вълма
зимна
бяла
мъгла

що ме мамиш с украсата
на первазите на терасата
и ме викаш да скоча
сред мастичените ти недра
и да лоча
да лоча
илюзорната свобода
а
измамна мъгла

тъй разпухкана
мека
тъй лъжовна и лека
като стара любов от картинка
дърпаш мойта юзда
чувствам се перушинка
от юргана ти над снега
чакай
идвам
мъгла


`

неделя, 23 януари 2011 г.

1 година



днес този блог става на 1 година, ха!
по този повод си позволявам да наруша един принцип - не пиши в интернет пил....
за тази година много неща се промениха за мен поради или въпреки този блог. най-първо благодаря на бог (блог) за тези 46 иконки в графата последователи - това е страхотно във възраст, в която новите приятели са нещо неочаквано, но ужжжасно готино.
мда - през тази година станах на 50 - възраст, която много приятели не достигнаха
http://idevedji.blogspot.com/2010/09/blog-post.html
през тази година се върнах към нещо, което бях загърбил, а много обичам - кукления театър
през тази година открих карадере и палатката като дом
http://www.facebook.com/album.php?id=1249271981&aid=72921
през тази година за една нощ написах тази неочаквана и за мен истроия
http://idevedji.blogspot.com/2010/05/blog-post_29.html
през тази година открих орел на дунав
http://www.facebook.com/album.php?id=1249271981&aid=64530
през тази година открих, че синът ми безвъзвратно е пораснал, ех
през тази година преоткрих, че приятелите до мен са страхотни пичове - и мъжете и жените - случаен пример - да ви се е случвало приятелите ви да ви издадат книжка с ваши умотворения под носа ви, без вие да заподозрете даже - само за да ви накарат да се усмихнете, а вие да разберете за това от сутрешния вестник!?
мога да изброявам още и още....
но
всъщност през тази година просто се чувствах добре, дааааа
благодаря ви - вие имате сериозен пръст в това
накрая с това любимо стихче - едно от първите неща, публикувани тук, което по някакъв асоциативен начин илюстрира тази щура година, ви казвам, че ви обичам



гравитация

изпуснах се
потъвам между пръстите
етажите надолу стават гъсти
на сантасе
играят зайци в дупката
боде коляното на ореха черупката
сгъстява се ентропията в ъгъла
Алиса
мила
стига си ме лъгала
бе сгладне и честлинни са комбурсите
но лимерика ми стопи ресурсите
а бабички все падат от балкона
мастило няма
има беладона
отваряй джам Елизавета
бам
пропадам чак до Ур и до Елам
като ранена антилопа гну
във скута на самотен Енкиду
пропадам като дунавско ниво
и няма хич за мене сонсонжмо
и няма да достигна скоро
до дъното на Нгоронгоро
пропадам
т'ва е
Нютон
ябълка
по-тежък ставам
а пък все по-малък
пропадайки се свивам чак до точица
и нямам нужда от пророчица
да знам какво ще стане в най-дълбокото
където ме влече като в олук
обаче споко

споко


пук


ааа, през тази година се родиха и ей тези блогове
http://childevedji.blogspot.com/
http://dotamiobratno.blogspot.com/
не ги поддържам толкова често като този, но също са част от мен
още веднъж ви благодаря за тази блог-година и добре дошли в следващата
:)))

четвъртък, 20 януари 2011 г.

червена точка



изображение - photosight.ru


пухкаво ми е между веждите
там
дето бъкат надеждите
там
дето кротко предверие
на всеопрощаващото доверие
замъглява ми обективите
гъне переспективите
дето далечините са близки
между второ и трето уиски
дето между очетата
черно петно става третата
невидима гледна точка
и защитната костена плочка
дращи
дълбае
човърка
иска да ме побърка
капка омайващ мицел
между веждите като прицел
изпотен отпечатък
къносан
размзан
кратък
запушва пияни пори
с трето око се кокори
фиксира плаха възбуда
и дефинира прокуда
на всяка реална гледка
размазва поредната сметка
за ток
вода и парно
разлага молекулярно
гърча на битието
на първо
второ и трето
оспорва приоритета
на тази действителност клета
и тъй химерно блести
как да не кажеш мерси

мига ми точката луда
окото трето на буда
пулсира ми между веждите
полекичка дърпа преждите
клъцнати от орисници
мерени от завистници
заплита ги в чужди плетки
на плахи марионетки

но сред ажурното було
едно опушено дуло
между очите ми сочи
зяпа ме и ми се точи