северно сияние

Виновни са Ангелова и Маркова - заразиха ме с техните кратки пиеси. Този текст е провокиран от утрешните годишнините от смъртта на двама различници - Данил Хармс и Всеволод Мейерхолд, северното сияние и ледените буболечки в главата ми. Читателю, моля, отдели минутка да ми напишеш какво мислиш - за първи път ми е да пиша такова чудо :))) и ще ми е интересно твоето мнение. Благодаря.




СЕВЕРНО СИЯНИЕ
текст

ЕДИНИЯТ седи на стълбче за привързване на лодки на самия ръб
на кея и гледа небето, където гори Северното сияние.
Приближава се ДРУГИЯТ

ДРУГИЯТ Какво правите тук!?
ЕДИНИЯТ Гледам Северното сияние.
ДРУГИЯТ Можехте да го гледате по телевизията или в Ютуб.
ЕДИНИЯТ Северно сияние на екран!? Това си е извращение просто!
ДРУГИЯТ И как успяхте да дойдете чак до тук!?
ЕДИНИЯТ Не е за вярване, нали!? ... Децата ми направиха подарък...
Екскурзия...
ДРУГИЯТ Това е ясно, аз питам как стигнахте до този кей. Защо не гледате
сиянието оттам с другите, с групата, а все се отлъчвате?
ЕДИНИЯТ Сега това не е забранено, нали!? Кой сте вие!?
ДРУГИЯТ Аз съм отговорник на екскурзията.
ЕДИНИЯТ Нали вече... Както и да е. Бъдете и Пища Хуфнагел, щом ви
влече, но ако обичате.... бих искал да гледам Северното сияние
сам...
ДРУГИЯТ И с какво толкова ви пречат другите!?
ЕДИНИЯТ Ох, ами с това, че всеки иска да разкаже на околните за своето Северно сияние, все едно те не го виждат, разбирате ли? Ако си в Сливен и някой по телевизията ти разправя, че Северното сияние е като електрикова котка, бръкнала с опашка в контакта и после бавно разхождаща се по изпусната на пода палитра, можеш да го приемеш. Но ако си в Рейкявик и сиянието е пред самия теб, а някой ти крещи в ухото – виж го, като електрикова котка е, при положение, че сам много добре виждаш, че не е никаква котка, ами е полудял кардиограф, драскащ върху дъгата – това е вече изнервящо, нали!?
ДРУГИЯТ Нали все пищите за свобода на словото – сега пък – изнервящо
било...
ЕДИНИЯТ Ирония ли долавям!? Изненадвате ме приятно.
ДРУГИЯТ Мога да ви кажа...
ЕДИНИЯТ Моля, само не ми казвайте на какво ви прилича Северното
сияние!
ДРУГИЯТ Умирате си да се правите на интересен, нали!? Едно време таква
като вас правилно не ги пускаха на екскурзия даже до Румъния.
ЕДИНИЯТ Е, сега, слава богу, има глобализация.
ДРУГИЯТ Именно. Глобализацията прави хората еднакви, а не като вас – все
да сте различни. Глобализацията е да си седиш в къщи и да бъдеш
като хората по целия свят.
ЕДИНИЯТ Глупости, точно обратното – глобализацията е да пътуваш по
целия свят, но да бъдеш себе си.
ДРУГИЯТ Винаги ми е било интересно – с какво си мислите, че сте
по-различен от другите? Вие и останалите като вас! Мм!?
И вие имате 20 пръста, девет дупки, един пъп...
с какво сте по-различен от мен например?
ЕДИНИЯТ Ами например аз гледам Северното сияние, а вие не го гледате.
Гледате мен. Ето – и двамата имаме по две очи, но ги използваме
по различен начин. Имаме по една уста, но моята се усмихва на
това, което виждат очите ми, а вашата на всичко се мръщи.
ДРУГИЯТ Знаете ли, най-дразнещото у хора като вас е непрекъснатото ви
остроумничене. Все намирате на какво да се смеете! А животът е
нещо сериозно! Ако всички се смеем, кой ще върши сериозните
неща!? Хора като вас само пречат!
ЕДИНИЯТ Не съм казал, че не бива да има сериозни хора. Просто аз съм
весел човек, а друг пък е сериозен човек. И всичко е наред. А вие,
струва ми се, искате да има само сериозни хора. ... И моля ви,
бихте ли ме оставили намира – искам да гледам Северното сияние
сам.
ДРУГИЯТ Значи нямате нищо против сериозните хора!?
ЕДИНИЯТ Естествено, че не.
ДРУГИЯТ Дори против мен!?
ЕДИНИЯТ Единствено против това, че в момента ми пречите да гледам
Северното сияние на спокойствие.
ДРУГИЯТ Значи все пак искате да ме няма!? Да няма такива като мен!?
ЕДИНИЯТ В моменти като този – да!
ДРУГИЯТ (вади пистолет и го подава на ЕДИНИЯ) Застреляйте ме и готово.
ЕДИНИЯТ (автоматично поема писолета, като годържи за дулото) МОЛЯ!? Какво... Какво правите!? (тръгва с пистолета към ДРУГИЯ) Вземете си пистолета!
ДРУГИЯТ Нали искахте да ме няма – просто хванете пистолета както трябва, насочете го към мен и натиснете спусъка. Явно под северното сияние няма място и за двама ни.
ЕДИНИЯТ Това е смешно, наистина. Дуел за северното сияние! Ха-аха! При
това с един пистолет, криза... хаха! Да се стреляме поред тогава.
Вземете пистолета – той е ваш, вие ще стреляте първи. (връща му
пистолета)
ДРУГИЯТ О кей! ( поема оръжието, отдръпва се на крачка две, прицелва
се с изпъната ръка и стреля)
ЕДИНИЯТ (пада, хваща се за гърдите) Боже!
ДРУГИЯТ (надвесва се над него) Сега доволен ли си!?
ЕДИНИЯТ (надига се, гледа другия, бавно се усмихва) Всъщност да...
отивам там, където вас ви няма.... (умира)
ДРУГИЯТ Мамка ти!... Ха! ... Обаче не позна, копеле! Не-не-не! Идвам с теб!
(вдига пистолета до слепоочието си и стреля)



край


`

просто ей така

изображение photosight.ru


просто ей така
като сламка по равно поточе
като топче по каменни плочи
като чайка по мокрия пясък
като обеден слънчев отблясък
просто
с пеперудена грация
като без гравитация
ей така
ами да

борето и златната рибка

този виц го знаете, знам, ама не е виц!

изображение - caricatura.ru


Аз по природа съм човек, дето пази тайна до гроб, но след като от три различни места откопаха този стар виц – не мога повече да мълча!… Ето как беше в действителност:
Баджанакът Борето е човек в една висока степен земен. Приказки за духове и самодиви могат да задържат вниманието му само в откровен порно вариант, православен е, но не го питайте има ли Бог - прави физиономии като Мистър Бийн, че и по-лошо, пък в църква стъпва само на Великден и то ако се опази трезвен до полунощ.
Не е безбожник, ако това сте си помислили, но и калугер никога няма да стане. Абе, човек материалист. Натуралист, хедонист и ... въобще.
Оня ден дъщеричката му го пита, тате, има ли Баба Яга, пък той й вика, има - бабината ти! Ей такъв един човек.
И ей те този човек - баджанакът Борето, да вземе миналата година да хване златната рибка. Сега, да се разберем, баджанакът Борето не от онези, дето ако им вържеш ръцете и ги попиташ колко е било голямо онова парче, дето го хванали миналата неделя на каналите на Бръшлян, да покаже ей така с пръсти и да рече, не помня точно, ама окото му беше ей толчаво... Нали!?
Баджанакът Борето лъже умерено. Като му остане празно кошчето и някой го попита какво е хванал, той, колкото да не е капо вика, хванах трипер. Та, баджанакът Борето както си кибичел под Дунав мост, ама това той го разправя, изведнъж плувката трепнала, той засякъл както пише по книгите и - хоп - хванал златната рибка! И тя му говори през зъби, щото кукичката ей-така забита, нали!? Добре бе, добре, хвана ме! Така му казала.
Нали ви разправих за баджанака Борето, той за Райна Княгиня не е сто процента сигурен, пък за златната рибка - ясно ви е. Само седял и се пулел. Пък златната рибка мърморела, айде бе, махни ми това желязо от устата, знаеш ли колко стана една пластична операция, обаче баджанакът Борето като един Антон от стихотворението - ни дума, ни вопъл, ни стон. Горката рибка рипала из въздуха и се тюхкала, ега ти късмета, нареждала, тоя ако е глух, направо съм за мустака...Чуваш ли ме, бе льохман!?
Ей те тези думи разбудили баджанака Борето от транса, щото, ама това той го разправя, били взети директно от речника на жена му. А жената на баджанака Борето е една цяла отделна тема. Жената на баджанака Борето е митична фигура. Комшиите разправят, че като била малка, й вързвали на врата една пържола, та поне някое улично куче да си поиграе с нея. Катото поотрипнала малко, дошли да я снимат от енциклопедия британика за илюстрация към статията “кощрамба, крокозъбел, вещогер и други женски демонични персонажи от балканския фолклор”, после я водили на кастинг за "Семейство Адамс", обаче не я взели, щото осветявала лентата в камерата... И от тогава направо изчезнала. Аз съм я виждал само един път, на мойта сватба, ама какво ти виждане, цялата беше омотана във воали, все едно тя е булката, а не сестра й. Те с баджанака Борето пък въобще не правиха сватба - само момичето от съвета отишло у тях и ги бракосъчетало зад параван. За църковен брак и дума не можело да става - попът казал, че му стига дето веднъж я видял като я кръщавал... Ама както и да е - казах ви - тя жената на баджанака Борето е една цяла друга тема. Бяхме стигнали до там, дето златната рибка казала на баджанака Борето льохман и той дошъл на мене си. Дошъл на мене си и щото не е садист някакъв, чевръсто освободил говорящата гадинка, глей к'во става по Дунава, д’еба, радиация, хлор, на цяла Европа лайната - и на! - побъркала се е животинката.
Пък животинката продължавала да каканиже, ох, такъв коцуз от Трафалгарската битка насам не ме е гонил - шест пъти ме хващат днеска... Айде бе умник, и на тебе ти е толкова късметът, на седмия път само на евреи изпълнявам по три желания, за другите - по едно. Искай, че да си ходя.
Да ви разправям ли за съмненията на баджанака Борето в тоз момент? Това Хамлет, това младия Вертер - пасти да ядат... пък накрая, като си позволил да повярва на рибката, сякаш дяволът го дръпнал за езика и той се чул да казва, ами таквоз... искам да ни приемат в НАТО!
Боже, вижте му акъла, мен да ми кажат да искам... ама това е - на бодлива крава Господ рога не дава. Тъй или иначе, оказало се обаче, че това с НАТО е кален номер от негова страна. Златната рибка явно била хваната, меко казано, по бели гащи. Мигала, мигала с риби очета, па рекла, ма не може така, бе драги, това първо е международен въпрос, и второ, не можеш ли нещо лично да си поискаш... Айде бе! Големи атлантици и космополити се извъдихте, бе!
Не знам баджанакът Борето изпотил ли се е, не е ли, но си представям как, рибката като казала нещо лично да си поиска, го е смъднало под лъжичката, как е трепнало плахо сърце мъжко-юнашко след толкоз години с оназ горгона у къщата, как една новородена надежда и една отколешна мъжка мечта, скътана като порносписание под дюшек, си подали ръка и замърдали плахо с крачета - колорадски бръмбари в картофен цвят... и баджанакът Борето свенливо отронил, може ли... можеш ли да направиш жена ми... таквоз... хубава... ей тъй като Ани Салич, например... Златната рибка пляснала радостно с перки, завъртяла се на опашка и бодро викнала, готово бе, готин, дай една снимка на жена си! Борето отначало се опъвал, ама се престрашил и подал на рибката съмнително картонче, дето го носел да го показва на катаджиите, като го спрат за превишена скорост - те т'ва ме чака вкъщи, старши, зат'ва бързам, иначе се сърди и рути стените... Та рибката грабнала снимката, хвърлила един поглед, застинала, насилила се да погледне пак, въздъхнала обречено и рекла, значи, НАТО казваш?...
Пак ви казвам, всичко това баджанакът Борето го разправя, пък и виц вървя такъв сумати и години, но нещо да кажете – приеха ли ни в НАТО, приеха ни!
А точно в деня на приемането, Соломон Паси като плака, баджанакът Борето хвърли всички рибарски такъми в контейнера и изгори събраните съчинения на Пушкин пред регионалната библиотека. Сега чете Екзюпери.

прошка ли

мммм.... сирни такова

слушайте
слушайте лъжемесията
бе
да му стъпиш на тоя на шията
чееее

обаче не може
нацията ще се изложи
ако
такова
като юдеите
знаеш там
фарисеите

рана крием под дрипите
боже
все ние сме битите
ний да не сме камбана

и като хамлет се питам
камък
или осанна


бе имам чувството, че това стихо вече съм го качвал тук... ама проверявах, проверявах - или съм избирателно кьорав или съм му сменил заглавието... обичам да сменям заглавията, като си прочета нещо след години, дам-м-м-м

заваля

изображение от photosight.ru


заваля
пред прозореца лъснат за слънце
за беля
от небесното дънце
посреднощ
се посипаха мазно
на рабош
върху времето празно
изведнъж
безпощадни снежинки
абе къш
нямам вече стотинки
да закърпвам дебелите боти
да пресмятам замръзнали квоти
на набъбнали кишави сметки
нямам здрави подметки
да прохождам пред блока пъртини
да прегазвам през кучешки мини
нямам псуващи думи
да говоря за зимните гуми
нямам с господа бартер
да възкръсне умрелият стартер
нямам вътък
бе сечко
да запаля във печката
старата библиотека
нека
да заспя като буба
туба
вино домашно
страшно
да ме вика на топло
сопло
на бутилка-ракета
трета
степен във мен да отделя
с къделя
разширени от чашите вени
на смени
да сънувам лагуни
и струни
на хавайски китари
стари
песни за лято
разлято
да ми пеят без край

рай

ама не
от бездънно небе
заваля
заваля
заваля
бяла тиха лигня
от снежинки омразни
и ме блазни
невъзможна идея
що блея
ми не ида да мия чинии
в ония
пусти топли страни
остани
няма кой да ми каже
даже
за из път бодра майна
омайна
ще ми теглят онези от листите
писта

заваля
заваля

ами да

`

червена точка

изображение - photosight.ru


пухкаво ми е между веждите
там
дето бъкат надеждите
там
дето кротко предверие
на всеопрощаващото доверие
замъглява ми обективите
гъне переспективите
дето далечините са близки
между второ и трето уиски
дето между очетата
черно петно става третата
невидима гледна точка
и защитната костена плочка
дращи
дълбае
човърка
иска да ме побърка
капка омайващ мицел
между веждите като прицел
изпотен отпечатък
къносан
размзан
кратък
запушва пияни пори
с трето око се кокори
фиксира плаха възбуда
и дефинира прокуда
на всяка реална гледка
размазва поредната сметка
за ток
вода и парно
разлага молекулярно
гърча на битието
на първо
второ и трето
оспорва приоритета
на тази действителност клета
и тъй химерно блести
как да не кажеш мерси

мига ми точката луда
окото трето на буда
пулсира ми между веждите
полекичка дърпа преждите
клъцнати от орисници
мерени от завистници
заплита ги в чужди плетки
на плахи марионетки

но сред ажурното було
едно опушено дуло
между очите ми сочи
зяпа ме и ми се точи

mea culpa есен

хммммм не знаех, че е изостанало от другите си сезонни братчета това... както и да е - цикълът се затваря


снимка от www.photosight.ru


жълто
болно
ръждиво
кап
смърт метат от бордюрите тъжни циганки
изоставен пикап
с гуми спихнати
спи
ветеран заебан от валкюрите
на тегел
р
ъ
с
и
дъжд
кестен
резнат с бръснач посред ириса
миткат песове с Бунюел
мен ме кара на плач
що ми трябваше
божичко
и коктейл


`

тримата братя и ламята

Имало едно време трима братя. Единият бил такъв, другият - онакъв, а третият бил глупак. Ей така било. Имало и една ламя. Без ламя не може. То и сега е пълно с лами. Не лами, ами лами и половина...без ДДС. Ама то това е друга опера ... оп-па, пардон - на ламите от опера им се образуват нерви... и газове! Аха... Аре тогаз батко ще им реди приказка...
‘начи, имало едно време трима братя и една ламя. За братята не знам, ама ламята живеела през девет планини в десета и сутрин като станела, си викала бамааму, колко далече живея!... и значи тая ламя не била много силна в далаверата и затова била социално слаба. И щото била социално слаба - крадяла. Златни ябълки крадяла и ги сменяла за тревица. Да си пафка. Да си пафка и да си представя, че е социално пълна. Колко й трябва на една ламя!?
Един път, както ламята си крадяла някаква златна ябълка, се чуло страшно пищене. Глей ся маамудеба, изсумтяла ламята, и на златните ябълки взеха аларми да слагат, обаче не било аларма онова , дето пищяло, ами на хората им писнало да им крадат златните ябълки. Не че нещо, обаче не стига сушата и кишата, ами сега и ламя. А върви после внасяй златни ябълки от Гърция и гръцката митология.
И хората, срам не срам,се обадили на Полицията. Първо по телефона. После по gsm-а. По водомера, по канален ред... обаче Полицията била много заета – пушела пред парламента, стреляла се сама, биела разни хорица с камери, кламери и синтетични полимери, днес хващала с триста зора мафиотите, утре си ги пускала, та да се намира на работа и вдругиден, полицаите разделени по двойки карали бясно поостарелите бели астри, надували двугласните сирени, въртели сините буркани, старшият питал свети ли оня шибан буркан, бе? Пък младшият се показвал до кръста от страничния джам, гледал буркана и докладвал – свети... не свети... свети... не свети... много заета била Полицията, бе ква ламя бе, викала, мен главата ми пуши, вие - ламя! Бе не ме занимавайте с дреболии, бе!
Да-а-а-а.... и като се видели на зор, хората се сетили за тримата братя. Ония, дето единият бил такъв, другият - онакъв, пък третият - глупак. Те тез братя златни ябълки си нямали, ха, те на две магарета сламата не можели да разделят - по им било лесно да претрепят едното... та, хората лесно ги цанили за охрана и защита от оная напаст - ламята.
Правили каквото правили тримата братя - единият спал, вторият чоплил семки, пък третият, нали бил глупак – пазил и като дошла ламята - аре, брато - изведнъж се видяла рязко омотана в тиксо, заклещена с арматурно желязо, пръсната със спрей, прасната с електрошок ... и въобще само до златни ябълки и било.
И на хората камък им паднал от сърцето, и се отблагодарили те на тримата братя - сухо-сурово, к’вото Бог дал - спретнали им една премия... и така. Пък тримата братя тая премия си я поделили по братски... пардон, по равно де и единият профукал всичко по курви, другият - на игралните автомати, пък третият, нали бил глупак – първо направил бригада на глупаците, после компания за застраховане на златни ябълки, а когато времената станали … други, направил и фондация за защита на животните. И взел, че взел ламята първо за бодигард, после за началник отдел нестандартни проблеми и накрая за шеф на екип по несъбираеми плащания. Глупак, какво да го правиш...
Та докъде бяхме стигнали? А-а-а, ‘начи ако кой знай откъде ви се намира златна ябълка и тя в ейтуйтими кризаво време вземе, че изчезне, да не вземете да се обаждате пак на тримата братя! По-добре направо на лмята се обадете... или най-добре в бюрото за загубени вещи, ако не се е загубило и то.

`

чушкопек

чушките така превзеха коментарното пространство в блога (че и в блога на ясмина), че реших да сложа това "нещо", родено в споменатото пространство, на белова - демек - барабар коментарното изтърсаче с тези от началната страница :))

Пушим се – и не на ужким – пукаме червени чушки
с чушкопеци, тенекии, трезви и на две ракии –
мисия съвсем възможна – тяхната червена кожа!
Ето – всяка почернява и око се насълзява
от дима, че на – ебаси – пушат вичките тераси
на панеленото гето. Проза, да но ето, ето -
чушкопекната къделя (докат чушките се белят)
с призрачен сладникав шал гушка целия квартал.
Всички вдишват благодатно, после връщат го обратно
но невдимо перце между ноздри и небце
неусетно се внедрява и до сетен дъх остава
като някакъв агент, чакащ своя си момент
щом в ефира долови чушков тон един дори
да натисне в теб бутона и те върне на балкона!

`

кремкарамел

карамела
кармелита
що не дойде дух да пита
дали искам със тъщá ми
да затварям патладжани
или с тебе
кармелита
да си фиркам “маргарита”
сол по ръбчето да бляска
като злато във аляска
ох
въздушна кармелита
не ме блъскай със копита
пясък в бъбреците хруска
с чай се плакна на закуска
гуруто и той ме пита
карма или кармелита
пáри като гаден трипер
щрака като весел флипер
в мен мисловна въртележка
като заем
тъжна
тежка
потреперва долна бърна
все едно че ще повърна
но обратно връщам всичко
в огледалото съм чичко
есенен презрял домат
нищо че се чувствам млад
ох
кармела
кармелита
във шкембето нещо рита
уж на буламач съм сит
пък разстройство
пък колит
как да дръпна нежна струна
с таз подпухнала муцуна
колко струва моят спомен
лист от календар отронен
и кого интересува
че душичката ми плува
в поетичен океан
затвори се
бе сезам
че ужасно тука духа
нищо
че съм в шеста глуха
че ме правят на маймуна
че изяждат ми сапуна
ще преглътна
ще забравя
на палячо ще се правя
кари
ох бе
кармелита
битието ми залита
искам да заспя спокойно
даже да си плащам тройно
даже в социален план
да съм си лапнишаран
лека нощ
сега съм див
лягам без презерватив
аз сега съм БУДЕН син
и не ме е страх от спин

утрото ще ме натисне
във деня да ме накисне
и какво че е все същият
няма все да ми се мръщи я

писка, пука патладжанът
и блести измит бурканът

ще ги погреба в мазата
патладжана и мечтата

`

mea culpa (лято)

ми... нямаше бира в хладилника
нямаше хич




Отлепих се от кълка омекнала
Стъпка, втора – краката ми гумени

Ох, кой скъса канапа на щорите!?

Диоген рови с пръчка в контейнера...
КаРма сутра - сапунена опера…

Ех, градушка удари кайсиите!

Предиобедът се кокори базедово...
Златен кърлеж в небето е Слънцето…

Ми ще взема да върна бутилките!

.

хАМлет от 3 лева

много обичам кренвирши... да бе, знам с какво ги пълнят сега, ама аз обичам онез от едно време, дато не се разтваряха като бульон, ако речеш да ги свариш...и се сетих за тази пародия на Барда:)))


I'm kidding, Willy(AM!)

Да бъдеш кренвирш, или не!?
Това е днес въпросът.
Дали е по-достойно да понасяш
дъжда от концентрат и колагени
на лакомите за печалба
или възстанал
с етикет в ръка срещу море от сурогати
да сложиш край и да заспиш...
Но туй е пречката:
какви ли сънища ще ни споходят
когато боднем вляво с нож
и се обелиме от еластичната обвивка?
Това ни спира! Таз мисъл ни терзае!
Че кой търпял би инак
да го натъпчат с протеин от изолати,
да го залъгват с фракции от колаген
и емулгатори да свързват
колбасните му честни молекули!?
Дори на щанд отдéлен кой би мъкнал
товара на такъв живот,
ако не беше този страх
пред нещо непознато зад кантара,
пред неоткритата страна,
отдето никой кренвирш не се връща.
Туй смазва волята ни с палмово масло и ето –
мечти високи, почини с размах,
на нейде кривват и така си гаснат
не станали дела....


ps виж монолога на живо в края на това видео
http://arenamedia.net/video.php?vid=131

постДвадесетиседмоМартенско

на 27 март 1962 се открива първият сезон на театъра на нациите в Париж. Международният театрален институт към ЮНЕСКО (да не се бърка с Йонеско :) обявява датата за международен ден на театъра. Автор на посланието за първото честване е Жан Кокто.






Ела, брато, да идем на театър.
Не ти мирише на изгодна сделка!?
И не ебаваш ни Кокто, ни Сартр?
Върви тогава да продаваш зелка!
Ела бе, да те запозная с Шекспир
със Бекет да почакаме Годо…
Излез от тази бизнес-треска,
седни във театралното кресло!
Седни да те целуне Жулиета
или пък да те изкодоши някой шут,
сълза пусни за клетница несрета,
ядосай се на някой темерут...
Харизай на актьора два три часа
и два три долара за входния билет
и току виж душата ти сколаса
да грабне своя нежен дивидент.
Ела, брато, кв’о толкоз жалко,
и gsm-а дай на гардероб,
вземи му думата за малко
не ти на него, той на теб е роб.
Театърът, брато, обича всички
което, значи, ще рече - и теб.
Вземи духовна нафора - коричка
от днешния баят културен хлеб.

Па се върни във своя си театър -
свирепа сцена от съвременна пиеса.
Живот ли, сцена ли - мъгла и вятър!
Пари - пари прим - стока….
и завеса.


.

шипка

чакане
блъскане
друс друс друс
ругатни
миризма
автобус
цигани
бабички
трака трак
пак воня
ишиас
роден влак
писна ми
нейде в мен плаче Гилгамеш
в подлеза просяци листят вестник КЕШ
беемве
кадилак
мерцедес
и трабантче едно колкото за стрес
сбъркана държава
направо резерват
който няма крава да пие шоколад
бе не се преструвам на дисидент и бард
просто си празнувам с бутилка трети март
(1996 приблизително)

снощи

спряха ни тока на блока
и паника върла настана
нихната мама
с фенери като кантонери
комшиите псуваха мръсно
това че е късно
и без белене и козлодуй
алилуй
на студ и тъма ще стоим
и ще има режим
домашна консерва и нерва
потече от тъмни мази
ох боже пази

ш ш ш т

в мансардата
горе
над осем етажа възбудени
на свещ се целуваха влюбени


`

сирни заговезни

Слушайте, слушайте лъжемесията!
Бе да му стъпиш на тоя на шията, че…
Обаче не може!
Нацията ще се изложи,
ако…
такова…
като юдеите
знаеш там…
фарисеите…
Истината ви казвам
от кръста
останаха видими само три пръста
колкото Ной да завърже ковчега
или камилата сляп туарег.
Рана крием под дрипите.
Боже!
Все ние сме битите!
Ний да не сме камбана!?
…
И като Хамлет се питам -
камък или “Осанна!”?

незапомнено

едноактно менте


ИНТЕЛИГЕНТ АЛКОХОЛИК
Забравихме вкуса на старата ракия.
Бутилките направо миришат на метил.
Нима във некролози ще трябва да открия
с кого съм се напил?

ХОР НА ПОСТОЯННИТЕ КЛИЕНТИ
Псолютно вярно!
Евалла, брато!

ПЕНСИОНЕР КИБИК
Освен това с нитрати е пълен зеленчука,
салатката направо от химия трепери.
Обаче на кръчмарите от нищо не им пука!
Гробари търсят вместо портиери.

ПОЛУХОР ПРЕД ЗАПЛАТА
Без хубава салатка
разпивката е кратка
и сутрин дебне махмурлук голям!

ПОЛУХОР СЛЕД ЗАПЛАТА
Не сме от таз порода
да пием гола вода
пред прадедите ще умрем от срам!

ИНТЕЛИГЕНТ АЛКОХОЛИК
Разбитите илюзии на трезво са отрова
и лъсва ясно целият резил.
Крещи юнакът в теб за хляб или олово,
но туй не е във нашенския стил!

ХОР НА ПОСТОЯННИТЕ КЛИЕНТИ
Ега ти пича!
Стéгни се, брато!
Глътнá керпича.
Сйпи по едно!

о, музо

за вредата от гледането на телевизия
в затрупан от сняг ден





Кажи о, малка музо,
К`во ще стане ако сблъскам
Митко Палаузов и депутата Кузов?
Роман от Марио Пузо?
Отзад ако те плесна, подай и друга буза?
Мерлуза
хлъзгава, прозрачна – полиетилен!
В досаден груб рефрен
потъва ден по ден искрящатата ти аура.
Горкичката Изаура –
май вече си робиня на някой сцернарист
от шоу на Азис.
Виждаш ли в съня поне слепия певец,
пияна малка музо?
Телец
кален, блатен, ама златен
яхаш във захлас.

Обезкрилен Пегас нагазва през просото –
ми не цъфти ръжта!

snowboard

- Мамо - попитало мечето - баща ми да не е бил Коала!?
- Не, беше бял мечок като мен. Защо питаш?
- Ми, студено ми е.



егати как коварно домъкна ме ти тука
на туй ветриво бърдо
на таз свирепа чука
какво им се прехласваш на тез кошмарни писти
та чак на “д” подскачаш
като че имаш глисти
като забравен чироз се проветрих на влека
на мен ми дай без гащи
надолу от велека
от тез подути преспи
на
тутакси ме втриса
а ти ме влачиш бодро
като една мотриса
аз можех да те гледам през джамчето на бара
покрай едно коняче
и със една цигара
ма не
да съм до тебе и тез кози чевръсти
ръцете ми кочан са
останаха без пръсти

ш-ш-шт
тя ръка протегна към мойте ледни длани
и ги прибра на топло
между бедра събрани

ох
само да не бърза пак да възседне ските
че на
от таз фъртуна ми мръзнат и ушите

когато

когато без кофи се вкисват гераните
когато без стръв огладняват шараните
когато сапунът изсъхва във баните
когато небити измрат барабаните
когато от транс се събудят шаманите
когато без избор останат избраните
когато без дупка се пънат насраните
когато е порнат дванайстия стол
когато билярдът е без карамбол
когато ефирът е без рокендрол
когато за смъркане няма сопол
когато в Бразилия мръкне без гол
когато Влад Цепеш осъмне на кол
когато Андрешко остане във блатото
когато водачи са всички от ятото
когато на люспа е сетният гьон

това ще е моят Армагедон

ще изтека от себе си през китките
да:
„сбогом и благодаря за рибките”