изображение - caricatura.ru
Аз по природа съм човек, дето пази тайна до гроб, но след като от три различни места откопаха този стар виц – не мога повече да мълча!… Ето как беше в действителност:
Баджанакът Борето е човек в една висока степен земен. Приказки за духове и самодиви могат да задържат вниманието му само в откровен порно вариант, православен е, но не го питайте има ли Бог - прави физиономии като Мистър Бийн, че и по-лошо, пък в църква стъпва само на Великден и то ако се опази трезвен до полунощ.
Не е безбожник, ако това сте си помислили, но и калугер никога няма да стане. Абе, човек материалист. Натуралист, хедонист и ... въобще.
Оня ден дъщеричката му го пита, тате, има ли Баба Яга, пък той й вика, има - бабината ти! Ей такъв един човек.
И ей те този човек - баджанакът Борето, да вземе миналата година да хване златната рибка. Сега, да се разберем, баджанакът Борето не от онези, дето ако им вържеш ръцете и ги попиташ колко е било голямо онова парче, дето го хванали миналата неделя на каналите на Бръшлян, да покаже ей така с пръсти и да рече, не помня точно, ама окото му беше ей толчаво... Нали!?
Баджанакът Борето лъже умерено. Като му остане празно кошчето и някой го попита какво е хванал, той, колкото да не е капо вика, хванах трипер. Та, баджанакът Борето както си кибичел под Дунав мост, ама това той го разправя, изведнъж плувката трепнала, той засякъл както пише по книгите и - хоп - хванал златната рибка! И тя му говори през зъби, щото кукичката ей-така забита, нали!? Добре бе, добре, хвана ме! Така му казала.
Нали ви разправих за баджанака Борето, той за Райна Княгиня не е сто процента сигурен, пък за златната рибка - ясно ви е. Само седял и се пулел. Пък златната рибка мърморела, айде бе, махни ми това желязо от устата, знаеш ли колко стана една пластична операция, обаче баджанакът Борето като един Антон от стихотворението - ни дума, ни вопъл, ни стон. Горката рибка рипала из въздуха и се тюхкала, ега ти късмета, нареждала, тоя ако е глух, направо съм за мустака...Чуваш ли ме, бе льохман!?
Ей те тези думи разбудили баджанака Борето от транса, щото, ама това той го разправя, били взети директно от речника на жена му. А жената на баджанака Борето е една цяла отделна тема. Жената на баджанака Борето е митична фигура. Комшиите разправят, че като била малка, й вързвали на врата една пържола, та поне някое улично куче да си поиграе с нея. Катото поотрипнала малко, дошли да я снимат от енциклопедия британика за илюстрация към статията “кощрамба, крокозъбел, вещогер и други женски демонични персонажи от балканския фолклор”, после я водили на кастинг за "Семейство Адамс", обаче не я взели, щото осветявала лентата в камерата... И от тогава направо изчезнала. Аз съм я виждал само един път, на мойта сватба, ама какво ти виждане, цялата беше омотана във воали, все едно тя е булката, а не сестра й. Те с баджанака Борето пък въобще не правиха сватба - само момичето от съвета отишло у тях и ги бракосъчетало зад параван. За църковен брак и дума не можело да става - попът казал, че му стига дето веднъж я видял като я кръщавал... Ама както и да е - казах ви - тя жената на баджанака Борето е една цяла друга тема. Бяхме стигнали до там, дето златната рибка казала на баджанака Борето льохман и той дошъл на мене си. Дошъл на мене си и щото не е садист някакъв, чевръсто освободил говорящата гадинка, глей к'во става по Дунава, д’еба, радиация, хлор, на цяла Европа лайната - и на! - побъркала се е животинката.
Пък животинката продължавала да каканиже, ох, такъв коцуз от Трафалгарската битка насам не ме е гонил - шест пъти ме хващат днеска... Айде бе умник, и на тебе ти е толкова късметът, на седмия път само на евреи изпълнявам по три желания, за другите - по едно. Искай, че да си ходя.
Да ви разправям ли за съмненията на баджанака Борето в тоз момент? Това Хамлет, това младия Вертер - пасти да ядат... пък накрая, като си позволил да повярва на рибката, сякаш дяволът го дръпнал за езика и той се чул да казва, ами таквоз... искам да ни приемат в НАТО!
Боже, вижте му акъла, мен да ми кажат да искам... ама това е - на бодлива крава Господ рога не дава. Тъй или иначе, оказало се обаче, че това с НАТО е кален номер от негова страна. Златната рибка явно била хваната, меко казано, по бели гащи. Мигала, мигала с риби очета, па рекла, ма не може така, бе драги, това първо е международен въпрос, и второ, не можеш ли нещо лично да си поискаш... Айде бе! Големи атлантици и космополити се извъдихте, бе!
Не знам баджанакът Борето изпотил ли се е, не е ли, но си представям как, рибката като казала нещо лично да си поиска, го е смъднало под лъжичката, как е трепнало плахо сърце мъжко-юнашко след толкоз години с оназ горгона у къщата, как една новородена надежда и една отколешна мъжка мечта, скътана като порносписание под дюшек, си подали ръка и замърдали плахо с крачета - колорадски бръмбари в картофен цвят... и баджанакът Борето свенливо отронил, може ли... можеш ли да направиш жена ми... таквоз... хубава... ей тъй като Ани Салич, например... Златната рибка пляснала радостно с перки, завъртяла се на опашка и бодро викнала, готово бе, готин, дай една снимка на жена си! Борето отначало се опъвал, ама се престрашил и подал на рибката съмнително картонче, дето го носел да го показва на катаджиите, като го спрат за превишена скорост - те т'ва ме чака вкъщи, старши, зат'ва бързам, иначе се сърди и рути стените... Та рибката грабнала снимката, хвърлила един поглед, застинала, насилила се да погледне пак, въздъхнала обречено и рекла, значи, НАТО казваш?...
Пак ви казвам, всичко това баджанакът Борето го разправя, пък и виц вървя такъв сумати и години, но нещо да кажете – приеха ли ни в НАТО, приеха ни!
А точно в деня на приемането, Соломон Паси като плака, баджанакът Борето хвърли всички рибарски такъми в контейнера и изгори събраните съчинения на Пушкин пред регионалната библиотека. Сега чете Екзюпери.
Няма коментари:
Публикуване на коментар