четвъртък, 22 ноември 2012 г.

ДО поискване


преди няколко дни моята виртуална приятелка До написа в блога си:
".... днес се сетих, че съм прекалено красива, за да плача... неделя вечер е, след малко ще се отпусна съвсем в моя свят, а утре сутрин ще знам, че едва ли ще допусна друг да влезе там... "
а аз й написах това:


никога не съм бил прекалено красив
за да плача
плачът ми винаги е бил грозен
сив
ла кукарача в кабината
див лук обикновено е първопричината
дзен
за съжаление
няма да имам мотоциклет
пет потвърждения
- вестибуларният ми апарт е със собствено мнение
- да
малко са ми две колела
- не обичам да ме държат през кръста
- ръчната газ е прекалено чевръста
- и пет
педалско ми звучи “мотопед”
та
“утре сутрин ще знам
че едва ли ще пусна друг да влезе там”
откъдето излизам
защото
в моя свят
не се влиза със клизма

понеделник, 19 ноември 2012 г.

ясмина на прах


изображение от photosight.ru




под покрива
на тавана
феите
от живота прогонени
смъркат спомени
тананикат нирвана
кихат
и се крият под сухи греди на заметено под килима преди
наздраве
казват свещените крави
дървоядите гризкат дърво и прахът е тяхно лайно
и е толкова личен
фееричен
еуфоричен
мелодраматичен
клаустрофобичен
че
фокусът на есенен лъч
с приглушената глъч на изоставена радиола
като шнола го закопчава под резето на капандурата
къдри му димна фризура
образува акустична глазура от винилени спомени
изгорели във пещите доменни на едно ферментирало време
не ми дреме дали спиш
виж
мила моя МенчеЗвънче
този прах ми е даден от теб
е
сърцето ми става на дреб щом си спомня
че съм бил Питър Пан
на ей този
забравен
таван


понеделник, 9 юли 2012 г.

2. елементарно - камък (земя)


не мърдай
Петре
на теб е стъпил един от слоновете на новия свят
шах и мат
по камъка боси ходят само аскетите и децата
пак само те провиждат скритото от тълпата
съзерцават статично
отнесено
неприлично
всеотдайно
безгрижно
динамиката на неподвижното
всичко е вътре в камъка
Пигмалионе
трябва само да махнеш излишното
вкаменело и скришно
камък пада от сърцето на троглoдитите
камък-ножица-хартия
бих те
земята е кротка стихия
нали
чичо Рихтер!?


Elemental - Rock (Earth)
Hold on tight,
Peter.
One of the New World elephants is on your back
And you were not dealt the Jack.
Only hermits and kids tread this Earth with their bare feet
So only they can sense its beat.
They meditate
Stilling body
And mind
Detached
Sublime
So they can capture the stillness in time.
All is contained in the rock.
Pygmalion, you must
Keep chipping at its crust.
A rock chips off the Troglodyte's shoulder.
Paper-Rock-Scissors.
I win.
Earth is a discrete agent.
Right, Mr Richter?

превод Iskra Emilova Kelly

1. елементарно - огън


имаш ли огънче
все някой пита
драс
кой е измислил кибрита
Карабас Барабас търка Пинокио и Малвина да запали камината
Прометей секва с нокти по кремъка на нощта
заблудена искра пали огън и хората почват да варят лютеница
да опушват месо
да пекат чушки
пица
и петите на еретиците
покрай сухото гори и Джордано Бруно
търкай клечки, маймуно
клада
нощта е млада и трябва да се опуши
моя sancta simplicitas
пожарната кола Фелицитас ще бъде нарисувана после
оле
Хефест
ковачът
духа огъня във огнището
после в нищото приковава Прометей на скалата
за отплата
от проклетия
не зная
накрая
по традиция стара ми се пуши цигара
обаче
имаш ли огънче
Агни
Локи
Вулкан
Перун
Кукулкан
скрит в невидима печка
огънят е горещ барабан
който бие с кибритени клечки

понеделник, 14 май 2012 г.

какво


каквото ми щуква
намира си буква
думичка - парапет
изречение - гредоред
по който да ходя
сам да се водя
да стъпвам
да тичам
на лист да обичам
хартия да ям
на други да дам да дъвчат със мен живот споделен
но само на думи
вместо помежду ни да има намачкан от ласки чаршаф
ужасен бошлаф
от стари приумици две изплитам въже
от срещнат случайно катун варя си сапун и остава ми само едно
какво
да пия
да се умия
и за едничката чест да се покатеря на Еверест

понеделник, 7 май 2012 г.

ветре


1984 (Тополовград)
винаги
когато се завръщам в малкия градец под планината
първо срещам с поглед къщите
после с устни брат ми вятъра
после двамата слизаме
поздравяваме старите хора
вечер гледаме телевизия или с чичовци пием на двора
нощем
в тихото укротен се завива с пердето
и въздиша до мен както сладко въздиша дете


2003 (“Момче и Вятър)
той безгрижно се ветрее
ту затихне
ту повее
ромоли като вода
завърти се на пета
в изкривен ръждив улук свирне като че напук
в миг изкачва планини
реше се през сто гори
листи брули
клони кърши
кой го знай какви ги върши
скита по земята цяла
стига ли се тази хала


2012 (зад прозореца на кухнята)
ветре
копеле рошаво
невидим издухал разбойнико
духче шантавао
лошаво
шумилистниче
неспокойнико
завържи зад гърба ми ръкавите на прострените пролетни ризи
да не плаша свещените крави
да не кърша внезапни филизи
събори ми на улица капата
да я гоня
да тичам сред хората
да отвинтя на скуката тапата
да се ритна с забравена шпора
донкихотовски да те чакам с халба бира на бара
да издухаш във мрака делниците от календара
духай бе
заеби синоптиците
грижа нямай
оранжев е кодът
и разресвай крилете на птиците
и с хвърчило ми дай небосвода

четвъртък, 16 февруари 2012 г.

тази сутрин



С ГАЛОШИ, С ПУСНАТА КАЧУЛКА
ПЕНСИОНИРАНА ШУШУЛКА
НА КРАК ДЪРЖАЩА СЕ ЕДВА
ПЪХТИ ПРЕД МОЯТА КОЛА.
ВЪВ ТАЗ ПОЛЕДИЦА САМИЧКА
ДЕ КРЕТАШ, БЯЛА БОЖА ПТИЧКА?
ЗАЩО СИ ТЪЙ БЕЗСТРАШНА, СМЕЛА!?
НАВЯРНО В НЕКРОЛОГ СИ ЧЕЛА:
“ТОЗ, КОЙТО ПАДНЕ, НЕ УМИРА”!?

ДА! НЕГО ОРТОПЕД ГО СБИРА!


`

събота, 4 февруари 2012 г.

покана



добри хора, заповядайте в новия ми блог за събития с текущата дата - ще насочвам вниманието ви към едно събитие, случило се на този ден, придружено с глупотевичен коментар. Ако ме посещавате на това ново място всеки ден, току виж сте ме навили да го комерсиализирам :))))))) а кой бяга от някой лев в днешно време!? :)))
Ето: http://calendarnik.blogspot.com/2012/02/5.html

сряда, 1 февруари 2012 г.

северно сияние

Виновни са Ангелова и Маркова - заразиха ме с техните кратки пиеси. Този текст е провокиран от утрешните годишнините от смъртта на двама различници - Данил Хармс и Всеволод Мейерхолд, северното сияние и ледените буболечки в главата ми. Читателю, моля, отдели минутка да ми напишеш какво мислиш - за първи път ми е да пиша такова чудо :))) и ще ми е интересно твоето мнение. Благодаря.




СЕВЕРНО СИЯНИЕ
текст

ЕДИНИЯТ седи на стълбче за привързване на лодки на самия ръб
на кея и гледа небето, където гори Северното сияние.
Приближава се ДРУГИЯТ

ДРУГИЯТ Какво правите тук!?
ЕДИНИЯТ Гледам Северното сияние.
ДРУГИЯТ Можехте да го гледате по телевизията или в Ютуб.
ЕДИНИЯТ Северно сияние на екран!? Това си е извращение просто!
ДРУГИЯТ И как успяхте да дойдете чак до тук!?
ЕДИНИЯТ Не е за вярване, нали!? ... Децата ми направиха подарък...
Екскурзия...
ДРУГИЯТ Това е ясно, аз питам как стигнахте до този кей. Защо не гледате
сиянието оттам с другите, с групата, а все се отлъчвате?
ЕДИНИЯТ Сега това не е забранено, нали!? Кой сте вие!?
ДРУГИЯТ Аз съм отговорник на екскурзията.
ЕДИНИЯТ Нали вече... Както и да е. Бъдете и Пища Хуфнагел, щом ви
влече, но ако обичате.... бих искал да гледам Северното сияние
сам...
ДРУГИЯТ И с какво толкова ви пречат другите!?
ЕДИНИЯТ Ох, ами с това, че всеки иска да разкаже на околните за своето Северно сияние, все едно те не го виждат, разбирате ли? Ако си в Сливен и някой по телевизията ти разправя, че Северното сияние е като електрикова котка, бръкнала с опашка в контакта и после бавно разхождаща се по изпусната на пода палитра, можеш да го приемеш. Но ако си в Рейкявик и сиянието е пред самия теб, а някой ти крещи в ухото – виж го, като електрикова котка е, при положение, че сам много добре виждаш, че не е никаква котка, ами е полудял кардиограф, драскащ върху дъгата – това е вече изнервящо, нали!?
ДРУГИЯТ Нали все пищите за свобода на словото – сега пък – изнервящо
било...
ЕДИНИЯТ Ирония ли долавям!? Изненадвате ме приятно.
ДРУГИЯТ Мога да ви кажа...
ЕДИНИЯТ Моля, само не ми казвайте на какво ви прилича Северното
сияние!
ДРУГИЯТ Умирате си да се правите на интересен, нали!? Едно време таква
като вас правилно не ги пускаха на екскурзия даже до Румъния.
ЕДИНИЯТ Е, сега, слава богу, има глобализация.
ДРУГИЯТ Именно. Глобализацията прави хората еднакви, а не като вас – все
да сте различни. Глобализацията е да си седиш в къщи и да бъдеш
като хората по целия свят.
ЕДИНИЯТ Глупости, точно обратното – глобализацията е да пътуваш по
целия свят, но да бъдеш себе си.
ДРУГИЯТ Винаги ми е било интересно – с какво си мислите, че сте
по-различен от другите? Вие и останалите като вас! Мм!?
И вие имате 20 пръста, девет дупки, един пъп...
с какво сте по-различен от мен например?
ЕДИНИЯТ Ами например аз гледам Северното сияние, а вие не го гледате.
Гледате мен. Ето – и двамата имаме по две очи, но ги използваме
по различен начин. Имаме по една уста, но моята се усмихва на
това, което виждат очите ми, а вашата на всичко се мръщи.
ДРУГИЯТ Знаете ли, най-дразнещото у хора като вас е непрекъснатото ви
остроумничене. Все намирате на какво да се смеете! А животът е
нещо сериозно! Ако всички се смеем, кой ще върши сериозните
неща!? Хора като вас само пречат!
ЕДИНИЯТ Не съм казал, че не бива да има сериозни хора. Просто аз съм
весел човек, а друг пък е сериозен човек. И всичко е наред. А вие,
струва ми се, искате да има само сериозни хора. ... И моля ви,
бихте ли ме оставили намира – искам да гледам Северното сияние
сам.
ДРУГИЯТ Значи нямате нищо против сериозните хора!?
ЕДИНИЯТ Естествено, че не.
ДРУГИЯТ Дори против мен!?
ЕДИНИЯТ Единствено против това, че в момента ми пречите да гледам
Северното сияние на спокойствие.
ДРУГИЯТ Значи все пак искате да ме няма!? Да няма такива като мен!?
ЕДИНИЯТ В моменти като този – да!
ДРУГИЯТ (вади пистолет и го подава на ЕДИНИЯ) Застреляйте ме и готово.
ЕДИНИЯТ (автоматично поема писолета, като годържи за дулото) МОЛЯ!? Какво... Какво правите!? (тръгва с пистолета към ДРУГИЯ) Вземете си пистолета!
ДРУГИЯТ Нали искахте да ме няма – просто хванете пистолета както трябва, насочете го към мен и натиснете спусъка. Явно под северното сияние няма място и за двама ни.
ЕДИНИЯТ Това е смешно, наистина. Дуел за северното сияние! Ха-аха! При
това с един пистолет, криза... хаха! Да се стреляме поред тогава.
Вземете пистолета – той е ваш, вие ще стреляте първи. (връща му
пистолета)
ДРУГИЯТ О кей! ( поема оръжието, отдръпва се на крачка две, прицелва
се с изпъната ръка и стреля)
ЕДИНИЯТ (пада, хваща се за гърдите) Боже!
ДРУГИЯТ (надвесва се над него) Сега доволен ли си!?
ЕДИНИЯТ (надига се, гледа другия, бавно се усмихва) Всъщност да...
отивам там, където вас ви няма.... (умира)
ДРУГИЯТ Мамка ти!... Ха! ... Обаче не позна, копеле! Не-не-не! Идвам с теб!
(вдига пистолета до слепоочието си и стреля)



край


`