понеделник, 22 февруари 2010 г.

снощи



спряха ни тока на блока
и паника върла настана
нихната мама
с фенери като кантонери
комшиите псуваха мръсно
това че е късно
и без белене и козлодуй
алилуй
на студ и тъма ще стоим
и ще има режим
домашна консерва и нерва
потече от тъмни мази
ох боже пази

ш ш ш т

в мансардата
горе
над осем етажа възбудени
на свещ се целуваха влюбени


`

сряда, 17 февруари 2010 г.

нерва

когато всичко наоколо започне да ми образува нерви
аз започвам да се нервя на себе си
докато накрая се сетя
че това е смешно



една постоянна нерва
ме друса под кривата круша
после крила разперва
на комплекса ми сред кауша
като лудичките се киска
драска ме с мръсни нокти
и разсеяно дриска
скучности еднооки
болест
чума
зараза
бедност на джоб и душица

кой на моканина каза
да чака бяло по жицата

нервата ме скопява
суши ми мъжките жили
отвътре изпепелява
като табаско и чили
рита ме като седмаче
чаши ми слага в ръката
и през очите ми плаче
като артист пред заплата
яде ме пустата нерва
както вълните ядат вятър
както хамалин ракия перва
както критик гледа театър
обитава ме
мамка й нерва
като статуя камък
като сардина консерва
или като призрак замък

мразя я нервата гадна
от егенето я бърша
знам че от нея ще падна
а пък без нея ще свърша

понеделник, 15 февруари 2010 г.

кръчмите на Варвара

е то половината от тях вече ги няма...
затова абстиненцията е още по страшна


глад за лято в края на зимата

СТАРЦИ РАЗБОЙНИЦИ
улицата се спуска безмилостно като мълния
кокалестият й "s" се забива в зелен облак
мента и мастика
потното стъкло на содата задържа нетърпеливите мехурчета
като презерватив
рими: коневръз/бъз/мерак/сак

ВАРНАТА
коктейлът се люшка в мързеливия шейкър на нощта
ледчетата цъкат като цикади
пътеката към кенефа е обрасла с трева
няма кой да я изпуши
всички пикаят другаде
рими: пушек/тек/маримба/ба!

ЧЕРКВАТА
рибата седи на стола някак вдървено
неудобно й е
рибата ляга на стола
все тая
главата й пуши от неудобство
цигара
пура
лула
комин
рибата се отпуска на стола и почернява
столът е електрически
рими: паламуд/луд/търнокоп/поп

ЕРГЕНСКА МЪКА
синът ми не знае кой е съставът
вдига лъжицата и казва
хоризонт не може да се слуша
хоризонтът се гледа
и все пак не знае кой е съставът
ето например тараторът му има следния състав
краставица
мляко
орехи
чесън
олио
и вода
а съставът по хоризонт е гола вода
рими: таратор/тор/маратон/стон

АНИМАЦИЯТА
ето кракът е отрязан
няма го
а продължава да наболява
да изтръпва
да мирише
на гущера като му отрежат опашката
пораства му нова
по спомени
може старата да е била опашка за олио
а новата да е пред някое посолство
стават грешки
спомените винаги зарастват накриво
рими: декамоз/коз/романтик/тик

ГАРДЕЛА
очакването е като акупресура
натискаш си парцалите докато зараснат
един паяк възкръсва от глад
сигурно е кръстоносец
12 мухи се пръсват да пръснат чудото по света
4 от тях се връщат и с кафяви точици пишат нещо по салфетката ми
а може би просто я използват
рими: балък/млък/Пенелопа/оп-па!

СИНЬО ЛЯТО
колко хора бият път до морето през лятото
бият пътя до посиняване
дреме му на лятото
и морето е насинено
ама му викат черно
въпреки че всички си тръгват от него на червено
а на далтонистите им е все едно
рими: връщам се
може да няма рима
ама се връщам


ПРИ ДИМО
...
ми то аз там не ходя
...

неделя, 14 февруари 2010 г.

сирни заговезни



Слушайте, слушайте лъжемесията!
Бе да му стъпиш на тоя на шията, че…
Обаче не може!
Нацията ще се изложи,
ако…
такова…
като юдеите
знаеш там…
фарисеите…
Истината ви казвам
от кръста
останаха видими само три пръста
колкото Ной да завърже ковчега
или камилата сляп туарег.
Рана крием под дрипите.
Боже!
Все ние сме битите!
Ний да не сме камбана!?

И като Хамлет се питам -
камък или “Осанна!”?

събота, 13 февруари 2010 г.

ненадейно

ако ви свéти Валентин, изгасете го :)))




уж изсъхна на слънце
иззад скъсана щора
уж прогизна до дънце
в потна сива умора
уж те пъди отблясъка
на лисеещо теме
уж потъна във пясъка
на изтлялото време
уж деца те прескачаха
да не би да пораснеш
уж тромпетите плачеха
че погребана гаснеш
...
а пък на като котка
девет пъти възкръсваш
пиеш водка след водка
и във фикуса тръскаш
радвам се че си жива
но съм дърт философ
по добре си отивай
знаеш пътя
Любов

сряда, 10 февруари 2010 г.

Цикъл на смъртта



Така се случи, че татко и мама за малко да умрат в един ден. В различни години, ама все на този ден - 11 февруари.
На неиния 11 февруари тя според мен застана на чертата. Накланяше се ту насам, ту отвъд... сякаш той я викаше. През нощта се изправи в леглото с поглед забит в горния ъгъл на стаята. Лицето и беше напрегнато. Със сестра ми помислихме, че ужасният рак отново я захапва и й бихме морфин. После още веднъж. И на сутринта пак. Направо я натъпкахме. Докторът каза, че не сме я спрели, само сме я забавили. Отиде си по обяд на другия ден, след като докторът ни накара да я оставим на мира.
Тя умря на брега на Дунава, във Видин. А искаше да я погребем до баща ни, в малкото сакарско градче. Посред зима в снега този диагонал на България не е най-привлекателният маршрут. Особено, ако караш ковчег зад гърба си. Защото когато фирмата за специални превози ни поиска майка си и баща си, зет ми, влахът, нищо не им каза, само се обърна и подкара пасата като на рали. После пред блока свалихме седалките и укрепихме ковчега в комбито. Аз тръгнах за Русе да взема семейството, а този щурак хукна със сестра ми на юг през Петрохан. През февруари. С мъртва тъща зад гърба... Радичков пасти да яде.
Имаше и още съспенс в това пренасяне на мама – те пристигнаха в Тополовград късно вечерта, отдавна се беше стъмнило, пък то не трябвало мъртъвци след залез да се местят... и докато се обърна, една бабичка беше усукала с някакви конци китките на мама. Друг пък беше успял да сложи на челото й някаква паричка – някой смотолеви нещо за някакво странно вярване – някаква мешаница между платата за лодкаря Харон (там всички сме потомци на бежанци от гръцка Тракия) и влашка противовампирска практика (заради размъкването из пътищата по тъмно)... През нощта свещите току гаснеха в ледената стая, а миризмата на индийските пръчици върху библиотечката ще ме преследва до края на живота ми...
Както и да е. На другия ден получих нагледен урок за отношението на българина към задгробния живот. Къщата на чичо ми е последната преди гробищата. Отидохме с него да видим как гробарите разравят гроба на баща ми. Чичо първо не ме искаше там, ама като ме погледна в очите и срещна същия деведжийски поглед като неговия – кандиса. Главата ми беше празна, очите ми бяха празни, само сърцето ме пробождаше от време на време, колкото да не си помисля, че си е отишло... Онези копаеха голи до кръста в усмихнатия февруарски ден. Единият имаше на рамото татуирана глава на жена, която на всяка копка правеше смешни физиономии, когато мишците му се напрягаха и отпускаха. Гледах зейналия гроб и като че ли пак отчетливо чувах как тропат буците, падащи върху капака на ковчега, как се сипе надолу замръзналата пръст, когато го погребвахме. Сега сякаш лентата се връщаше – сега земята хвърчеше нагоре, а буците на реверс изскачаха от гроба и се наместваха по местата си. Костите се показаха изведнъж. Всъщност първото, което се белна, не беше кост, а потник. Потникът от изкуствена материя не беше мръднал, мамка му, а всичко друго беше станало на пръст. И като го вдигнаха оня потник, от него се посипаха земя и ребра... нищо не свързваше тази жалка картинка с оня весел човек... обаче това Шекспир го е написал вече, мой бедни Йорик...
И още нещо имаше оцеляло толкова години в това обиталище на смъртта – една бутилка ракия. Аз лично я сложих в краката на татко – обичаше я пущината, правеше една от най-добрите ракии в града, ако и да доживя само до 53... Та бутилката си беше там. Жълтата течност, отлежавала 11 години в краката на стопанина си, като любима жена, погребана ведно с него, се люшна плавно, като зехтин, когато единият гробар вдигна окаляното стъкло срещу слънцето.
И тогава чичо ми каза: - К'ъв задгробен живот, бе!? Ти вярваш ли, ‘ко имаше живот на оня свят, батю таа бутилка 11 години да га остаи пълна!? Вярваш ли, а!? 'ти еба задгробния живот!

Точка.
А ракията гробарите я изпиха, докато изравяха останалите кости, докато ги миеха и подреждаха в бялата ленена торба, за да направят място за ковчега с мама.

PS
Чичо отиде при тях пак през февруари, на 16, 7 години по късно.
Затова на Зарезан сълзи капят във виното ми.

`

понеделник, 8 февруари 2010 г.

незапомнено

едноактно менте


ИНТЕЛИГЕНТ АЛКОХОЛИК
Забравихме вкуса на старата ракия.
Бутилките направо миришат на метил.
Нима във некролози ще трябва да открия
с кого съм се напил?

ХОР НА ПОСТОЯННИТЕ КЛИЕНТИ
Псолютно вярно!
Евалла, брато!

ПЕНСИОНЕР КИБИК
Освен това с нитрати е пълен зеленчука,
салатката направо от химия трепери.
Обаче на кръчмарите от нищо не им пука!
Гробари търсят вместо портиери.

ПОЛУХОР ПРЕД ЗАПЛАТА
Без хубава салатка
разпивката е кратка
и сутрин дебне махмурлук голям!

ПОЛУХОР СЛЕД ЗАПЛАТА
Не сме от таз порода
да пием гола вода
пред прадедите ще умрем от срам!

ИНТЕЛИГЕНТ АЛКОХОЛИК
Разбитите илюзии на трезво са отрова
и лъсва ясно целият резил.
Крещи юнакът в теб за хляб или олово,
но туй не е във нашенския стил!

ХОР НА ПОСТОЯННИТЕ КЛИЕНТИ
Ега ти пича!
Стéгни се, брато!
Глътнá керпича.
Сйпи по едно!

о, музо

за вредата от гледането на телевизия
в затрупан от сняг ден






Кажи о, малка музо,
К`во ще стане ако сблъскам
Митко Палаузов и депутата Кузов?
Роман от Марио Пузо?
Отзад ако те плесна, подай и друга буза?
Мерлуза
хлъзгава, прозрачна – полиетилен!
В досаден груб рефрен
потъва ден по ден искрящатата ти аура.
Горкичката Изаура –
май вече си робиня на някой сцернарист
от шоу на Азис.
Виждаш ли в съня поне слепия певец,
пияна малка музо?
Телец
кален, блатен, ама златен
яхаш във захлас.

Обезкрилен Пегас нагазва през просото –
ми не цъфти ръжта!

четвъртък, 4 февруари 2010 г.

snowboard

- Мамо - попитало мечето - баща ми да не е бил Коала!?
- Не, беше бял мечок като мен. Защо питаш?
- Ми, студено ми е.




егати как коварно домъкна ме ти тука
на туй ветриво бърдо
на таз свирепа чука
какво им се прехласваш на тез кошмарни писти
та чак на “д” подскачаш
като че имаш глисти
като забравен чироз се проветрих на влека
на мен ми дай без гащи
надолу от велека
от тез подути преспи
на
тутакси ме втриса
а ти ме влачиш бодро
като една мотриса
аз можех да те гледам през джамчето на бара
покрай едно коняче
и със една цигара
ма не
да съм до тебе и тез кози чевръсти
ръцете ми кочан са
останаха без пръсти

ш-ш-шт
тя ръка протегна към мойте ледни длани
и ги прибра на топло
между бедра събрани

ох
само да не бърза пак да възседне ските
че на
от таз фъртуна ми мръзнат и ушите

вторник, 2 февруари 2010 г.

когато


когато без кофи се вкисват гераните
когато без стръв огладняват шараните
когато сапунът изсъхва във баните
когато небити измрат барабаните
когато от транс се събудят шаманите
когато без избор останат избраните
когато без дупка се пънат насраните
когато е порнат дванайстия стол
когато билярдът е без карамбол
когато ефирът е без рокендрол
когато за смъркане няма сопол
когато в Бразилия мръкне без гол
когато Влад Цепеш осъмне на кол
когато Андрешко остане във блатото
когато водачи са всички от ятото
когато на люспа е сетният гьон

това ще е моят Армагедон

ще изтека от себе си през китките
да:
„сбогом и благодаря за рибките”