събота, 13 февруари 2010 г.

ненадейно

ако ви свéти Валентин, изгасете го :)))




уж изсъхна на слънце
иззад скъсана щора
уж прогизна до дънце
в потна сива умора
уж те пъди отблясъка
на лисеещо теме
уж потъна във пясъка
на изтлялото време
уж деца те прескачаха
да не би да пораснеш
уж тромпетите плачеха
че погребана гаснеш
...
а пък на като котка
девет пъти възкръсваш
пиеш водка след водка
и във фикуса тръскаш
радвам се че си жива
но съм дърт философ
по добре си отивай
знаеш пътя
Любов

3 коментара:

  1. Много е силно, началото особенно ми харесва, както и финалната права. Много ми допада по какъв начин подреждаш и си играеш с думите! Има от кого да се уча :)

    ОтговорИзтриване
  2. ласкаеш ме ти, дете морско :)))
    и аз това стихче си го обичам нескромно

    ОтговорИзтриване
  3. което си хубаво си е хубаво, как да си изкриви душата човек :) А и достатъчно сме криви, (аз поне) нека се радваме на хубавите неща които правят другите и ако можем се учим от тях :)

    ОтговорИзтриване