неделя, 28 март 2010 г.

постДвадесетиседмоМартенско

на 27 март 1962 се открива първият сезон на театъра на нациите в Париж. Международният театрален институт към ЮНЕСКО (да не се бърка с Йонеско :) обявява датата за международен ден на театъра. Автор на посланието за първото честване е Жан Кокто.






Ела, брато, да идем на театър.
Не ти мирише на изгодна сделка!?
И не ебаваш ни Кокто, ни Сартр?
Върви тогава да продаваш зелка!
Ела бе, да те запозная с Шекспир
със Бекет да почакаме Годо…
Излез от тази бизнес-треска,
седни във театралното кресло!
Седни да те целуне Жулиета
или пък да те изкодоши някой шут,
сълза пусни за клетница несрета,
ядосай се на някой темерут...
Харизай на актьора два три часа
и два три долара за входния билет
и току виж душата ти сколаса
да грабне своя нежен дивидент.
Ела, брато, кв’о толкоз жалко,
и gsm-а дай на гардероб,
вземи му думата за малко
не ти на него, той на теб е роб.
Театърът, брато, обича всички
което, значи, ще рече - и теб.
Вземи духовна нафора - коричка
от днешния баят културен хлеб.

Па се върни във своя си театър -
свирепа сцена от съвременна пиеса.
Живот ли, сцена ли - мъгла и вятър!
Пари - пари прим - стока….
и завеса.


.

вторник, 23 март 2010 г.

мога ли

чрд на моята Росичка



Мога да ти сготвя лазаня
Мога да ти лепя плочки за баня
Мога да ти изпея “O sole mio”
Е не мога да купя рено клио
Но мога среднощ да измия чиниите
Да завинтя на деня си чивиите
Мога даже цинизма да скрия
Но не и третата си ракия
Мога да отида на родителска среща
Мога да напазарувам отсреща
Мога с теб да живея в килия
Стига в мазето да има ракия
Мога без полюции да се откажа
От това дето виждам на плажа
Мога даже вода да пия
Дори на масата да има ракия…

Виждаш ли миличка колко мога
Такъв един ме е направил Богът
Такъв съм аз твоят Илия
Толкова кръв и толкоз ракия
Само сърцето ти да открехне клапа
Да видим дали любовта е сляпа
Само недей да ми се цупиш
Само недей с инат да чупиш
Крехката ни семейна идилия
Упоритата ни любов
и шишето с ракия

неделя, 21 март 2010 г.

Mea Culpa (пролет)

ми тя все ми наливаше …




капка синка във млякото
люляк
яко всяко запичане
разширява бялото на очите
кокиче
птиче пее извива и плаче
обаче все окото му в женската
метличина
накичено някак абитуриентската
всички го дават
топнат в лютеница пискюл на шнур
божур
вятърът на хормоните
носи погледи абордажни
влажни запотени от зимата
силиконови устни
лале
дете избледнява ракиеното 3d
и те виждам каквато си
мерси

.

петък, 12 март 2010 г.

акустична версия



ах саксофоните като коне изцвилиха
ах барабаните отмерваха галоп
талази дъжд изсипваха клавишите
басите мътеха кръвта
и като циганин извика кларинетът
проплака като птица във нощта
опаса ме с пискливи ленти
и замлъкна
пропадна в себе си
...
аплодисменти

p.s.
чуй парчето на http://bukvite.bg/poem.php?docid=66741

неделя, 7 март 2010 г.

празник.мама.





когато Мато беше дребос


тази сутрин гледам мама
хубава е
грешка няма
спи пък колко е красива
даже със прическа крива
денем все за нещо тича
знам бе
знам че ме обича
то и аз си я обичам
постоянно се заричам
хич да не ядосвам мама
щото тя е по-голяма
нервите й по-са тънки
късат се кат стари дънки
туй на нищо не прилича
знам бе
знам че ме обича
то и аз си я обичам
обещах и да не тичам
щото новите обувки
и
два шамара без преструвки
аз сега не се оплаквам
какво мога да очаквам
тя е толкова критична
но обаче нищо лично
да
да
знам
че ме обича
пък аз колко я обича-а-ам
скрил съм тук едно кокиче
днес е празник
чакам само...

ама ти не спиш ли
мамо

вторник, 2 март 2010 г.

шипка



чакане
блъскане
друс друс друс
ругатни
миризма
автобус
цигани
бабички
трака трак
пак воня
ишиас
роден влак
писна ми
нейде в мен плаче Гилгамеш
в подлеза просяци листят вестник КЕШ
беемве
кадилак
мерцедес
и трабантче едно колкото за стрес
сбъркана държава
направо резерват
който няма крава да пие шоколад
бе не се преструвам на дисидент и бард
просто си празнувам с бутилка трети март
(1996 приблизително)