бели пеперудки

 

на февруари не му отива

но взе че

напече

нетърпеливите пеперуди

с бяла грация

накацаха по напъпила слива

като преждевременна еякулация

остъкляване

 

трета ракия

четрвърто вино

и получавам жителство в Рино

Невада

нощта е млада

но не преплувам голямата вада

а си оставам на опушената тераса

ке паса

чико

продължаваш ли да си никой в нощния заупокой

стой

не пляскай с криле

без да отиваш наникъде

каркаде е ужасен чай

край

поливай стръковете зелени

веднага след нощните смени

дори да боли от сметките за вода

ами да

слушай какво ти говорят хипоталамусът и хипофизата

и пери във пералнята ризата

както е написано на етикета

зимата крета на трета

няма свършване зимният пъзел

направи се на възел на постелка за йога

и чакай

...

не мога

късен чат

 

ритай онова

което те плаши

пълните чаши са за изпразване

не ще и казване

че после трябва да се напълнят отново

мезето трябва да е полусурово

като мислите в празната ти глава

свобода се разлива по голата маса

няма класа в лекьосаната покривка

дай си малко почивка от общоприетите дивотии

под терасата вият мастии

чак се включват алармите

на безгаражните тъмни коли

заебаният в жабката Garmin

се прави на prince Charming

и застава на челна стойка

няма спойка между вечерната ти дислексия

и проекцията на отминалия измръзнал ден

дзин

казва камбанката

ти отвръщаш

дзен

душата ми

picture Ahmad Odeth

вечер просвам душа на паркета 

и разтъпквам я с дневни копита

тя масажа понася

и клета

срамежливо и плахо ме пита

колко тежка е чашата вино

дето казах, че уж е последна

а пък разсеяно и неумолимо

я доливам преди да поседна

за последната уж цигара 

на терасата ледно самотна

и по традиция стара

се чувствам тъжно животно

душата ми всичко понася

душата ми ме обича

душата ми е бирена каса

душата ми е момиче

lost

 

picture photosight.ru

нощта е безкрайна

майна

но е ясна ужасната тайна

че не бива да ѝ позволяваш да свърши

преди да опъне жици и да прекърши

крилата на нощните птици през тях

няма грях

ако нищо не помниш на сутринта

ами да

тя и без това идва толкова късно

чак когато отблъсне съня с ударите на полудяла камбана

осанна

и виденията се удавят в река от лъчи

паметта ти мълчи

впила лакоми зъби

в парчета лъжи

замаскирани като гъби

миеш слепи очи

повръщаш

и се връщаш в обувките на непознатите

емпатията ще те довърши

клонче мъничко ще откърши и наново ще те засади

ще ти каже

бъди

ще ти бае

и накрая ще се подиграе на наивното ти доверие

ти си само предверие на това

дето е можело да се случи

душѝ

куче

живее (ли) ми се

 

 

picture Alexander Sinn

сигурно ще е много скучно да се умира

никой няма да се сети да ти даде чаша бира

да те целуне

да те погали

печка със стари вестници да запали

да донесе албум със хартиени снимки

и

шепа стъклени топчета лимки

и

да ти каже

че

крематориумът е толкова скъп

та

трябва да си много тъп да умреш

когато си щеш

кемтрейлс

 

самолет с тебешир във гъза

линия

курс със други кръстосва

бинго

аз съм дивото куче динго

светове се събуждат с очите ми и умират нощем

хайде нежно да се попощим

под клишето на бяла бреза

хензел и гретел

 

рисунка 

Екатерина Миткос

аз съм старо изоставено животинче

боднато с шарено пинче на корковото табло зад вратата

гората е нещо зелено

несподелено

което остава под кемтрейлсите на самолета

дето утре си тръгва оттука

дали ми пука

аз съм тревата под ръждясали релси

напикани от пътуващия народ

а светият синод няма власт над забравената ми душа

пласт след пласт се натрупват над първичната красота

наследена от мама и татко

не е сладко

но е такова

каквото е

добре

може да е забавно

че отправям се бавно и лесно към онова неизвестно

което е логичното наше място

ебаси

няма хляб

няма пасти

има само две шепи пепел във пещта

наследена от хензел и гретел

вечери... те...

 

Lumiere de L,Atelier

вечерите трябва да се забранят

или ваксинират срещу меланхолия

като магнолиев сладникав цвят

да се откъснат

да се затворят в спрял часовник

мъчителните часове на вечерите

които клатят кухото махало

от око в око

и

са обвили с вата

всяко тик

и

всяко так

всяко защо

и

всяко как

и гузно ближат електродите на преди век издъхнала батерия

поезията ли

 

поезията е геодезия на амнезията 

за местоположението ни

на тази земя

в тази галактика

и във вселената

фантазия на еуглената в едноклетъчната ѝ среда

за вездесъщите клетки на немислимото незнамколкоси G

римувай света и по-рано умри

от картеча на мерена реч

я в Неапол

я в Челопеч

и тогава музата ще ти напише на блузата

от пет без десет до пет без пет

беше поет

 

 

август не е дошъл

 

август още не е дошъл

а напира да си отиде

както сокът си тръгва от опечени миди

както тръгва сафридът

щом морето се муси

както тръгват в тревите тъжни кичури руси

щом със гребен от суша календарът ги среше

и това

дето е

се превърне във беше

август не е дошъл

а пък вече го няма

всеки път я играем с лятото тази драма

ловецът на градски духове

 

Балканджи Оги

глух за рева на апендикса на града

задръстен с бездушни ежедневни картини

ловецът на градски духове духа в стари комини

дЪха на замЪглени бледи витражи

даже

зъзнещ наивник

на покрива до затлачен преливник

диша с пълни гърди

как смърди

как мирише,

ухае

на град

и това е

брат

онзи миг

в който чудната бленда

вещо

като в тик

преглъща онова нещо

дето после ще стане картина

ето

коприна или метличина е небето

над онези антени смутени

тези жици не стават ли спици

на чадър заслонил този град

с всеки негов дебил

този купол

гърбина извил

да не би да е приютил

какво

не чух

а-а-а

на града непокорния дух

д-а-а-а

като хитра кокетка на художника четката

гъделичка духа на града под брадичката

и щом той

духът

се засмее

запее

изчерви се и занемее

тя

четката

го изнудва познатите сгради да покаже на селфита млади

и тогава като един папарак

щрак

идвай

мамина рожба

за картина във нова изложба

навлекът и самотата

 

photosight.ru

навлекът и самотата

са си партия в нощта

него го боли петата

тя е глуха и в гъза

навлекът протътря чехли

не звъни

направо влиза

къта в джоба въшки вехти

и едно шише без виза

самотата уж се сърди

уж вратата с крак подпира

принципи уж има твърди

но душа от раз съдира

и го взима без покана

този навлек уж досаден

и налива му със кана

споделеност безпощадна