ловецът на градски духове

 

Балканджи Оги

глух за рева на апендикса на града

задръстен с бездушни ежедневни картини

ловецът на градски духове духа в стари комини

дЪха на замЪглени бледи витражи

даже

зъзнещ наивник

на покрива до затлачен преливник

диша с пълни гърди

как смърди

как мирише,

ухае

на град

и това е

брат

онзи миг

в който чудната бленда

вещо

като в тик

преглъща онова нещо

дето после ще стане картина

ето

коприна или метличина е небето

над онези антени смутени

тези жици не стават ли спици

на чадър заслонил този град

с всеки негов дебил

този купол

гърбина извил

да не би да е приютил

какво

не чух

а-а-а

на града непокорния дух

д-а-а-а

като хитра кокетка на художника четката

гъделичка духа на града под брадичката

и щом той

духът

се засмее

запее

изчерви се и занемее

тя

четката

го изнудва познатите сгради да покаже на селфита млади

и тогава като един папарак

щрак

идвай

мамина рожба

за картина във нова изложба