четвъртък, 29 юли 2010 г.

ракия блус



Когато ме остави мойто гадже
побягнах от Тъгата да се скрия
и без да чакам някой да ми каже
дезинфекцирах раната с Ракия.
Когато Самотата ме затвори
във своята невидима килия
полекичка вратата ми отвори
бутилка бистра гроздова Ракия.

Сливенска перла, Бургаски мускат
дали е от Петрич или от Кубрат -
съвсем патриотично си я пия
таз пущина наречена ракия.

Когато Махмурлукът ме подкара
и цепи ме глава на поразия
спасява ме една рецепта стара -
шкембе чорба и 50 Ракия.
Амброзия че пили Боговете
будалкаха ни. Не на мене тия!
Чете се ясно между редовете,
че на Олимп са къркали Ракия.

Шопска салата, сух таратор,
туршия домати, мезета от сорт -
бе с гола вода даже си я пия
таз пущина, наречена ракия.

Ако си скапан и направо гроги,
че накъдето се обърнеш - все балтия
напук на правилата строги
стопли душата си с Ракия.
Ако накриво гледа те Съдбата
и свърши тоалетната хартия
рисувай запетайки по стената
свири си блус и поркай си Ракия.

В кухничка малка в панелен затвор
навън под асмата на селския двор
направо насред пътя си я пия
таз пущина наречена Ракия.

слушай тука http://bukvite.bg/poem.php?docid=35106

понеделник, 26 юли 2010 г.

mea culpa (лято)

ми... нямаше бира в хладилника
нямаше хич




Отлепих се от кълка омекнала
Стъпка, втора – краката ми гумени

Ох, кой скъса канапа на щорите!?

Диоген рови с пръчка в контейнера...
КаРма сутра - сапунена опера…

Ех, градушка удари кайсиите!

Предиобедът се кокори базедово...
Златен кърлеж в небето е Слънцето…

Ми ще взема да върна бутилките!

.

неделя, 25 юли 2010 г.

афала



счукахме презрялата Луна
в глухия хаван на Небето
и поръсихме бяла пътечка през Залива
ти
си тръгна по нея
аз
я смръкнах с обелена ноздра
за да не мислиш за Връщане
чак до другото Пълнолуние


.

петък, 16 юли 2010 г.

под тентата

едно време на юг


на безметежната Младост кончето
тропка с безгрижни копита
пасе Поезия от старо томче
и на Мастика налита

не ме заразявай със Лято
конче
зобящо Романтика
Времето се оказа крилато
а оборът ми пълен с кранти

не бляскай с очи атлазени
като дух над празна бутилка
тайната ти ще бъде пазена
кончето на Младостта е кобилка

петък, 9 юли 2010 г.

лято forever



отвори ми прозорец
между пух от топола и първия паднал кестен
сложи ме на перваза като саксия
налей във паничката малко ракия
и можеш да ме забравиш
само от време на време зад бара
ще чуваш далечна песен
иде есен иде есен
ако имаш какво да прибавиш
напиши до варвара
или синеморец