понеделник, 14 май 2012 г.

какво


каквото ми щуква
намира си буква
думичка - парапет
изречение - гредоред
по който да ходя
сам да се водя
да стъпвам
да тичам
на лист да обичам
хартия да ям
на други да дам да дъвчат със мен живот споделен
но само на думи
вместо помежду ни да има намачкан от ласки чаршаф
ужасен бошлаф
от стари приумици две изплитам въже
от срещнат случайно катун варя си сапун и остава ми само едно
какво
да пия
да се умия
и за едничката чест да се покатеря на Еверест

понеделник, 7 май 2012 г.

ветре


1984 (Тополовград)
винаги
когато се завръщам в малкия градец под планината
първо срещам с поглед къщите
после с устни брат ми вятъра
после двамата слизаме
поздравяваме старите хора
вечер гледаме телевизия или с чичовци пием на двора
нощем
в тихото укротен се завива с пердето
и въздиша до мен както сладко въздиша дете


2003 (“Момче и Вятър)
той безгрижно се ветрее
ту затихне
ту повее
ромоли като вода
завърти се на пета
в изкривен ръждив улук свирне като че напук
в миг изкачва планини
реше се през сто гори
листи брули
клони кърши
кой го знай какви ги върши
скита по земята цяла
стига ли се тази хала


2012 (зад прозореца на кухнята)
ветре
копеле рошаво
невидим издухал разбойнико
духче шантавао
лошаво
шумилистниче
неспокойнико
завържи зад гърба ми ръкавите на прострените пролетни ризи
да не плаша свещените крави
да не кърша внезапни филизи
събори ми на улица капата
да я гоня
да тичам сред хората
да отвинтя на скуката тапата
да се ритна с забравена шпора
донкихотовски да те чакам с халба бира на бара
да издухаш във мрака делниците от календара
духай бе
заеби синоптиците
грижа нямай
оранжев е кодът
и разресвай крилете на птиците
и с хвърчило ми дай небосвода