ветре

1984 (Тополовград)
винаги
когато се завръщам в малкия градец под планината
първо срещам с поглед къщите
после с устни брат ми вятъра
после двамата слизаме
поздравяваме старите хора
вечер гледаме телевизия или с чичовци пием на двора
нощем
в тихото укротен се завива с пердето
и въздиша до мен както сладко въздиша дете


2003 (“Момче и Вятър)
той безгрижно се ветрее
ту затихне
ту повее
ромоли като вода
завърти се на пета
в изкривен ръждив улук свирне като че напук
в миг изкачва планини
реше се през сто гори
листи брули
клони кърши
кой го знай какви ги върши
скита по земята цяла
стига ли се тази хала


2012 (зад прозореца на кухнята)
ветре
копеле рошаво
невидим издухал разбойнико
духче шантавао
лошаво
шумилистниче
неспокойнико
завържи зад гърба ми ръкавите на прострените пролетни ризи
да не плаша свещените крави
да не кърша внезапни филизи
събори ми на улица капата
да я гоня
да тичам сред хората
да отвинтя на скуката тапата
да се ритна с забравена шпора
донкихотовски да те чакам с халба бира на бара
да издухаш във мрака делниците от календара
духай бе
заеби синоптиците
грижа нямай
оранжев е кодът
и разресвай крилете на птиците
и с хвърчило ми дай небосвода