неделя, 25 юли 2010 г.

афала



счукахме презрялата Луна
в глухия хаван на Небето
и поръсихме бяла пътечка през Залива
ти
си тръгна по нея
аз
я смръкнах с обелена ноздра
за да не мислиш за Връщане
чак до другото Пълнолуние


.

2 коментара:

  1. Много ми хареса!... Нямам думи...

    ОтговорИзтриване
  2. ей такива коментари обичам! ;))))))
    всяко твое отбиване насам ме радва

    ОтговорИзтриване