петък, 16 юли 2010 г.

под тентата

едно време на юг


на безметежната Младост кончето
тропка с безгрижни копита
пасе Поезия от старо томче
и на Мастика налита

не ме заразявай със Лято
конче
зобящо Романтика
Времето се оказа крилато
а оборът ми пълен с кранти

не бляскай с очи атлазени
като дух над празна бутилка
тайната ти ще бъде пазена
кончето на Младостта е кобилка

5 коментара:

  1. Бих желал да съм художник, да нарисувам
    тези стихове.
    Бих желал да бях някакъв, да ги облека
    с мелодия.
    Искам да съм лентяй, и да ги слушам.

    последовател Пешо

    ОтговорИзтриване
  2. @ Пламен - веднага ми излезе на ум - гот, а!? (като онова найс,а!? от мисия в лондон) благодаря, че коментира

    @Пешо - радвам се че най-накрая намери пътя насам
    пък коментара - е това са си вече поне две ракии от каайсиевата :)))

    ОтговорИзтриване
  3. Винаги,когато сутрин пия кафе ми се иска да прочета нещо такова.И понеже съм фотограф веднага ми идва на ум картината.Благодаря за удоволствието.

    ОтговорИзтриване
  4. влязъл съм в ритуала с кафето :))) ако е провокирало някоя снимка - постни я да й се зарадвам
    аз благодаря за коментара
    :)

    ОтговорИзтриване