едно време на юг
на безметежната Младост кончето
тропка с безгрижни копита
пасе Поезия от старо томче
и на Мастика налита
не ме заразявай със Лято
конче
зобящо Романтика
Времето се оказа крилато
а оборът ми пълен с кранти
не бляскай с очи атлазени
като дух над празна бутилка
тайната ти ще бъде пазена
кончето на Младостта е кобилка
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Гот!!! :)
ОтговорИзтриванеБих желал да съм художник, да нарисувам
ОтговорИзтриванетези стихове.
Бих желал да бях някакъв, да ги облека
с мелодия.
Искам да съм лентяй, и да ги слушам.
последовател Пешо
@ Пламен - веднага ми излезе на ум - гот, а!? (като онова найс,а!? от мисия в лондон) благодаря, че коментира
ОтговорИзтриване@Пешо - радвам се че най-накрая намери пътя насам
пък коментара - е това са си вече поне две ракии от каайсиевата :)))
Винаги,когато сутрин пия кафе ми се иска да прочета нещо такова.И понеже съм фотограф веднага ми идва на ум картината.Благодаря за удоволствието.
ОтговорИзтриваневлязъл съм в ритуала с кафето :))) ако е провокирало някоя снимка - постни я да й се зарадвам
ОтговорИзтриванеаз благодаря за коментара
:)