рисунка
Екатерина Миткос
аз съм старо изоставено животинче
боднато с шарено пинче на корковото табло зад вратата
гората е нещо зелено
несподелено
което остава под кемтрейлсите на самолета
дето утре си тръгва оттука
дали ми пука
аз съм тревата под ръждясали релси
напикани от пътуващия народ
а светият синод няма власт над забравената ми душа
пласт след пласт се натрупват над първичната красота
наследена от мама и татко
не е сладко
но е такова
каквото е
добре
може да е забавно
че отправям се бавно и лесно към онова неизвестно
което е логичното наше място
ебаси
няма хляб
няма пасти
има само две шепи пепел във пещта
наследена от хензел и гретел
Няма коментари:
Публикуване на коментар