неделя, 28 март 2010 г.

постДвадесетиседмоМартенско

на 27 март 1962 се открива първият сезон на театъра на нациите в Париж. Международният театрален институт към ЮНЕСКО (да не се бърка с Йонеско :) обявява датата за международен ден на театъра. Автор на посланието за първото честване е Жан Кокто.






Ела, брато, да идем на театър.
Не ти мирише на изгодна сделка!?
И не ебаваш ни Кокто, ни Сартр?
Върви тогава да продаваш зелка!
Ела бе, да те запозная с Шекспир
със Бекет да почакаме Годо…
Излез от тази бизнес-треска,
седни във театралното кресло!
Седни да те целуне Жулиета
или пък да те изкодоши някой шут,
сълза пусни за клетница несрета,
ядосай се на някой темерут...
Харизай на актьора два три часа
и два три долара за входния билет
и току виж душата ти сколаса
да грабне своя нежен дивидент.
Ела, брато, кв’о толкоз жалко,
и gsm-а дай на гардероб,
вземи му думата за малко
не ти на него, той на теб е роб.
Театърът, брато, обича всички
което, значи, ще рече - и теб.
Вземи духовна нафора - коричка
от днешния баят културен хлеб.

Па се върни във своя си театър -
свирепа сцена от съвременна пиеса.
Живот ли, сцена ли - мъгла и вятър!
Пари - пари прим - стока….
и завеса.


.

5 коментара:

  1. Ох, че ми се стегна душата!

    ОтговорИзтриване
  2. благодаря момчета :)понякога празникът дайства и така... пък театърът - ех, театърът, какво не е преживял той - и това ще преживее - нъл целият свят е сцена според барда, божем :)

    ОтговорИзтриване
  3. Поредното хубаво...А кога ще ги издадеш?

    ОтговорИзтриване
  4. не знам, Марина :) имаш ли читав издател под ръка!? Вече правих един самиздат, време е за друго ниво :)))

    ОтговорИзтриване