четвъртък, 22 ноември 2012 г.

ДО поискване


преди няколко дни моята виртуална приятелка До написа в блога си:
".... днес се върнах обратно на този свят и се сетих, че съм прекалено красива, за да плача. сълзите не ми отиват така, както усмивката. в изследванията на пътеките в душата си се натъкнах на двете първопричини - страх и несигурност. първото е лично мое. второто е внесено отвън. макар да са тънки разликите между двете. и така, неделя вечер е, след малко ще се отпусна съвсем в моя свят, а утре сутрин ще знам, че едва ли ще допусна друг да влезе там... "
а аз й написах това:


никога не съм бил прекалено красив
за да плача
плачът ми винаги е бил грозен
сив
ла кукарача в кабината
див лук обикновено е първопричината
дзен
няма да имам мотоциклет
за съжаление
пет потвърждения
- вестибуларният ми апарт е със собствено мнение
- да
малко са ми две колела
- не обичам да ме държат през кръста
- ръчната газ е прекалено чевръста
- и пет
педалско ми звучи “мотопед”
та
“утре сутрин ще знам
че едва ли ще пусна друг да влезе там”
откъдето излизам
защото
в моя свят
не се влиза със клизма

Няма коментари:

Публикуване на коментар