рових и аз не знам за какво из разни стари папки и тетрадки и изведнъж - изпадна един кариран лист, пропит двустранно от удебелени химикалени букви, едва не се разкъса, като го разгънах.... и чета:

ЗДРАВЕЙ, ПРИЯТЕЛЮ МЕТАЛНИ!
СТУДЕН СИ ТИ, ДРУГАРЮ АВТОМАТ.
СЪС ТЕБ - ИЗМОКРЕНИ И КАЛНИ -
НЕ ЩЕ НИ СПРАТ НИ СТУД, НИ ГЛАД....

и така нататък... писал съм го в казармата - 1979 или 1980... да се смееш ли, да плачеш ли... стоях не знам колко време с поглед в точка... и се виждах тогава... просто калъпче на партията - добре начетен, чат пат талантлив, неизлизал зад телените граници на родината, надъхан, сугестивен, с промит мозък и обучен да сглобява и разглобява желязото за положените секунди, да улучва 95 от максималните 100 точки пак с въпросното желязо, с бойни патрони... до толкова успешно калъпче, че стихчето беше публикувано във вестник "народна армия", та да повлияе на повече калъпчета...
ебати!
малко ми стана страшничко