изображение fotosight.ru
тишината е мъртва корона
от контури на ноти изпети
тишината е фас на балкона
дето снощи са пили поети
тишината е спомен за капка
след като кранчето е поправено
тишината е детска лопатка
в пясъчника забравена
тишината е акустика
глуха
за напънати децибели
тишината е тиквичка куха
обелена
`
`
тишината е камък
ОтговорИзтриванезапокитен в река
и на дъното замъци
има си тя
тишината е дъжд
току що преминал
тишината не свършва
щом някой замине
Умопомрачително! Харесва ми.
ОтговорИзтриванеисторията на това стихо е шантава - в нощта на музеите мои приятели провеждаха конкурс за най тихо стихо :) написах го следобеда преди тази нощ в градинката между стари блокчета покрай шумен градски булевард... бях единственият, който даде текст, писан на ръка и на лист от чантаджийски тефтер....
ОтговорИзтриване@didmarck - хубаво е, че дойде тук :)
ха, и още нещо шантаво - една от организаторките на кнкурса от тогава ми вика - тиквичке моя обелена :)
ОтговорИзтриванефалическо, нали!? Приятелка сексоложка твърди че е по-добре фалически символ, отколкото символичен фалос :)
ОтговорИзтриванехахаха, страхотно! чета ти тук старите неща, закусвам и се радвам на света, тиквичке, моя забелена .))
ОтговорИзтриванечетеш старите, щото нови няма - криза, майна :))))
ОтговорИзтриване