петък, 13 май 2011 г.

тишината е


изображение fotosight.ru




тишината е мъртва корона
от контури на ноти изпети
тишината е фас на балкона
дето снощи са пили поети
тишината е спомен за капка
след като кранчето е поправено
тишината е детска лопатка
в пясъчника забравена
тишината е акустика
глуха
за напънати децибели
тишината е тиквичка куха
обелена

`
`

7 коментара:

  1. тишината е камък
    запокитен в река
    и на дъното замъци
    има си тя

    тишината е дъжд
    току що преминал
    тишината не свършва
    щом някой замине

    ОтговорИзтриване
  2. Умопомрачително! Харесва ми.

    ОтговорИзтриване
  3. историята на това стихо е шантава - в нощта на музеите мои приятели провеждаха конкурс за най тихо стихо :) написах го следобеда преди тази нощ в градинката между стари блокчета покрай шумен градски булевард... бях единственият, който даде текст, писан на ръка и на лист от чантаджийски тефтер....
    @didmarck - хубаво е, че дойде тук :)

    ОтговорИзтриване
  4. ха, и още нещо шантаво - една от организаторките на кнкурса от тогава ми вика - тиквичке моя обелена :)

    ОтговорИзтриване
  5. фалическо, нали!? Приятелка сексоложка твърди че е по-добре фалически символ, отколкото символичен фалос :)

    ОтговорИзтриване
  6. хахаха, страхотно! чета ти тук старите неща, закусвам и се радвам на света, тиквичке, моя забелена .))

    ОтговорИзтриване
  7. четеш старите, щото нови няма - криза, майна :))))

    ОтговорИзтриване