много обичам кренвирши... да бе, знам с какво ги пълнят сега, ама аз обичам онез от едно време, дато не се разтваряха като бульон, ако речеш да ги свариш...и се сетих за тази пародия на Барда:)))
I'm kidding, Willy(AM!)
Да бъдеш кренвирш, или не!?
Това е днес въпросът.
Дали е по-достойно да понасяш
дъжда от концентрат и колагени
на лакомите за печалба
или възстанал
с етикет в ръка срещу море от сурогати
да сложиш край и да заспиш...
Но туй е пречката:
какви ли сънища ще ни споходят
когато боднем вляво с нож
и се обелиме от еластичната обвивка?
Това ни спира! Таз мисъл ни терзае!
Че кой търпял би инак
да го натъпчат с протеин от изолати,
да го залъгват с фракции от колаген
и емулгатори да свързват
колбасните му честни молекули!?
Дори на щанд отдéлен кой би мъкнал
товара на такъв живот,
ако не беше този страх
пред нещо непознато зад кантара,
пред неоткритата страна,
отдето никой кренвирш не се връща.
Туй смазва волята ни с палмово масло и ето –
мечти високи, почини с размах,
на нейде кривват и така си гаснат
не станали дела....
ps виж монолога на живо в края на това видео
http://arenamedia.net/video.php?vid=131
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар