декември

поет беше казал че
душата му плаче за сняг
за бяло душата му плаче

а по бялото всичко личи
кой е стъпвал в дълбоката пряспа
жълто кой е оставил зад храста
де е дебнал ловецът
де е ляла кръв жертвата

пише случки декември по бялото
да излезеш
да прочетеш
и да се върнеш на топло при виното

mea culpa есен

хммммм не знаех, че е изостанало от другите си сезонни братчета това... както и да е - цикълът се затваря


снимка от www.photosight.ru


жълто
болно
ръждиво
кап
смърт метат от бордюрите тъжни циганки
изоставен пикап
с гуми спихнати
спи
ветеран заебан от валкюрите
на тегел
р
ъ
с
и
дъжд
кестен
резнат с бръснач посред ириса
миткат песове с Бунюел
мен ме кара на плач
що ми трябваше
божичко
и коктейл


`

ноември

снимка от www.photosight.ru

когато ноември изтрива света покрай мен
сякаш някой е дъхнал отблизо на очилата ми
и отвсякъде капе унило
припява на скуката

когато есента
придърпнала окалян плащ
поглежда със очакване дали е ниско слънцето
та да се свърши вече неината смяна

тогава вадя снимките от лятото
и пия цвят от тях.


`

прозорецът на колибата

www.photosight.ru


земята е удавена след дъжд
и мръсни плуват в локвите косите й
сплъстени мъртви стръкове треви

пленен от клони вятърът скимти
рови с пръсти изгнилата шума
и вихрушки безбройни плоди

дъхът на дълбоката есен
гали локвите с призрачни длани
само вяло прелитащи врани
търсят ноти от крадена песен

равнодушно се връща дъждът
да размие предишните щрихи
утре новите ще ни спрат
разредени и есенно тихи


82

октомври

ах
този дъжд от листа
този стриптийз на стройни тополи
този щедър пазар
плиснал цветни сергии като маси за есенен помен
този сладък и нежен октомври
ще го хвана в прозрачен буркан
и ще го пазя за края на зимата


`

септември

бавните удари на сърцето на есента,
равните удари на сърцето на есента,
като стих на лангстън хюс пулсират в ефира…
в хамак от скитащи паяжини ниско заспива слънцето
и сънува пяна от тръпчива септемврийска бира

юни

през юни ще бинтовам всички рани
нанесени от пролетни очаквания
и ще изпадна в тиха абстиненция за есен
под сенките на пъстри тенти ще се примолвам за едничко облаче
и нека синоптиците решат къде да ми го поднесат
дали
в
небето
или
в
чашата

май

нали ви казах –
чак през май отварям най-последния буркан
от сладките запаси на октомври
и предизвиквам ренесанс на цветовете
затуй през май хормоните са цъфнали
като опашка на паун в очакване на женската

февруари

кафеви вълнени ръкавици
плетени на една кука до прозореца с ледна дантела
това ми остана от баба
вън художникът февруари
рисува със стиснат на топче живак в термометъра
вътре баба – с върха на самотната кука
а дъхът им се среща в стъклото

януари

месецът на двуликия янус всичко започва от там дето вече е свършило като стар кроасан месечина чертае в небето осева линия за къртиците траекторията на имениците е спирала от бъчва до бъчва кой ще пие и кой ще поръчва има цяла година напред за разбиране P.S. изображенията са от photosight.ru