ах този дъжд от листа този стриптийз на стройни тополи този щедър пазар плиснал цветни сергии като маси за есенен помен този сладък и нежен октомври ще го хвана в прозрачен буркан и ще го пазя за края на зимата
е, не! тези чушки властват навсякъде :) ето до какво се стигна в блога на ясмина Пушим се – и не на ужким – пукаме червени чушки с чушкопеци, тенекии, трезви и на две ракии – мисия съвсем възможна – тяхната червена кожа! Ето – всяка почернява и око се насълзява от дима, че на – ебаси – пушат вичките тераси на панеленото гето. Проза, да но ето, ето - чушкопекната къделя (докат чушките се белят) с призрачен сладникав шал гушка целия квартал. Всички вдишват благодатно, после връщат го обратно но невдимо перце между ноздри и небце неусетно се внедрява и до сетен дъх остава като някакъв агент, чакащ своя си момент щом в ефира долови чушков тон един дори да натисне в теб бутона и те върне на балкона!
печената чушка е голяма работа! мога да се изхранвам само с нея неопределено време... а ако може да разнообразявам с патладжан и тиквички - не ме търси докато не свърши ракията :)
Реших, че в буркана е миналогодишния, или някой друг по-ласкав. Защото този се оказа вкиснат:( и ми се ще поне една седмица със слънце, та затова проявих претенция. Поздрав!
Ставаш все по добър Бай Илия! Бих казал тези нови стихове /05.10./разкриват неподозирани пространства във феномена ПОЕЗИЯ. Преди четях поезия, и очите и сърцето ми преливаха от сълзи. Днес, в устата си усетих прилив на слюнкоотделяне. Птиалин, малтаза и други.., бяха се хванали за ръце и изпълняваха есенен апотеоз по увлеченията и страстите хорски за по добър живот и преуспяване, обилно поръсени с градинска мерудия, мирис на кълцан чесън и домашна.. с любов. Колянопреклонно за октомври БЛАГОДАРЯ!
ДОБРЕ ,че е опазено в стъкло!Не искам други-моля!
ОтговорИзтриванеБлагодаря, че коментира, Лили!
ОтговорИзтриванеСамо не разбрах - не искаш друг октомври или не искаш друга круша :))))))
Да запазим цветните сергии за зимата!:)
ОтговорИзтриванезащо ли ми се струва, че тази зима ще са ни мнооооого нужни !?!?
ОтговорИзтриване:).... ъъъ или може би :(
като тромпета на Майло звучиш ;)
ОтговорИзтриванеМирише ми на печени чушки поръсени с магданоз и чесън и ракия.Много, ама много, ми мирише :)
ОтговорИзтриванееха, обожавам такива чушки :)))
ОтговорИзтриванее, не! тези чушки властват навсякъде :) ето до какво се стигна в блога на ясмина
ОтговорИзтриванеПушим се – и не на ужким – пукаме червени чушки
с чушкопеци, тенекии, трезви и на две ракии –
мисия съвсем възможна – тяхната червена кожа!
Ето – всяка почернява и око се насълзява
от дима, че на – ебаси – пушат вичките тераси
на панеленото гето. Проза, да но ето, ето -
чушкопекната къделя (докат чушките се белят)
с призрачен сладникав шал гушка целия квартал.
Всички вдишват благодатно, после връщат го обратно
но невдимо перце между ноздри и небце
неусетно се внедрява и до сетен дъх остава
като някакъв агент, чакащ своя си момент
щом в ефира долови чушков тон един дори
да натисне в теб бутона и те върне на балкона!
жееее-сто-ко!!! :DD
ОтговорИзтриванеbtw, снощи ядох точно такива
печената чушка е голяма работа! мога да се изхранвам само с нея неопределено време... а ако може да разнообразявам с патладжан и тиквички - не ме търси докато не свърши ракията :)
ОтговорИзтриванеаз даже си имам теория, че щастието се крие в една торба споделени чушки ;)
ОтговорИзтриванеПривет, бай Илия. Много ми се иска малко от този твой консервиран октомври през този октомври, за следващата седмица малко от този буркан заявявам;)
ОтговорИзтриванеMarta!
ОтговорИзтриванеама нали смисълът на консервирането е в чакането :))))
за тебе обаче може
Реших, че в буркана е миналогодишния, или някой друг по-ласкав. Защото този се оказа вкиснат:( и ми се ще поне една седмица със слънце, та затова проявих претенция.
ОтговорИзтриванеПоздрав!
че не е тазгодишния си е видно :) тъкмо обяснявах на една италианка, която мръзне тука с едно сакенце, че това не е моят октомври
ОтговорИзтриванеСтаваш все по добър Бай Илия! Бих казал тези нови стихове /05.10./разкриват неподозирани пространства във феномена ПОЕЗИЯ. Преди четях поезия, и очите и сърцето ми преливаха от сълзи. Днес, в устата си усетих прилив на слюнкоотделяне. Птиалин, малтаза и други.., бяха се хванали за ръце и изпълняваха есенен апотеоз по увлеченията и страстите хорски за по добър живот и преуспяване, обилно поръсени с градинска мерудия, мирис на кълцан чесън и домашна.. с любов. Колянопреклонно за октомври БЛАГОДАРЯ!
ОтговорИзтриване