неделя, 19 септември 2010 г.

без още един

тъжно е, когато си отива приятел...
и малко страшно даже.




малко варненска пръст
шепа пловдивска пепел
и във дунав удавен кръст

хъркам ма съм жив
мастиф
див йероглиф
хладен гаден риф
чакам непорочен
като нож наточен
фаталния час
храс
прас
голоаз
шибано секретен
жив ама несретен
бяло
бяло
бяло
кучето го яло

малко варненска пръст
шепа пловдивска пепел
и във дунав удавен кръст

ти по мене се целиш
но раздаваш парцели
на приятелите добри
хайде стига игри
казвай колко ще струва
над водата да плува
моят ноев ковчег
дюшеш
или
епек

малко варненска пръст
шепа пловдивска пепел
и във дунав удавен кръст

Ахилес без финес
мажа сълзи от стрес
от тъга
от беля
от пияна лигня
на ръба на пол`вина век
съм човек
кьорфишек
лек и мек
и добре де
добре
тъй ме гони шубе
че не виждам на края
точка или запетая

малко варненска пръст
шепа пловдивска пепел
и във Дунав удавен кръст

3 коментара:

  1. Натъжи ме :( Напоследък се усещам,че най-вече се сещам за починалиге си приятели след няколко чашки. Не знам добре ли е или не?

    ОтговорИзтриване
  2. @Нина, според мен да се сещаш за приятелите си, на който и свят да са те - няма как да е лошо, без значение на коя чашка си

    @Светулке, как ме радват това твое многоточие... втората точка ми е любима :)

    ОтговорИзтриване