бавните удари на сърцето на есента,
равните удари на сърцето на есента,
като стих на лангстън хюс пулсират в ефира…
в хамак от скитащи паяжини ниско заспива слънцето
и сънува пяна от тръпчива септемврийска бира
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Хубаво...!
ОтговорИзтриванекато самата есен, която всъщност по календар още не е дошла :)
ОтговорИзтриване"в хамак от скитащи паяжини ниско заспива слънцето"... тук някъде започва носталгията..
ОтговорИзтриванеа-а-а... забравих да сложа и мека нишка дим от чушкопек слециално за теб, Ясмина :)))))
ОтговорИзтриванехаресва ми горната част. хубава атмосфера
ОтговорИзтриванеАко имаш предвид снимката - чопната е от photosight.ru - някъде в началото на блога съм го писал - обаче е коректно май под всяка да го правя :)
ОтговорИзтриванеа ако имаш предвид горната част на стиха - чопната е от американския поет Лангстън Хюс - това си го признавам без бой в третия ред :)
в превода е:
бавните удари на тамтамите
равните удари на тамтамите
бавно, равно разбъркмат кръвта...
забулено във нощ момиче.... и т.н.
:)))
отбий се пак, ще си призная и други неща :)))))
Защо постъпи ти така със слънцето??? :) Имай милост! Като си го представих горкото... посегне към биричка - изпарява се. Посегне пак - същото. И какво му остава, освен да си сънува само пяната... иначе отлично си му постелил, за това спор няма.. :)
ОтговорИзтриване