вторник, 31 август 2010 г.

септември



бавните удари на сърцето на есента,
равните удари на сърцето на есента,
като стих на лангстън хюс пулсират в ефира…
в хамак от скитащи паяжини ниско заспива слънцето
и сънува пяна от тръпчива септемврийска бира

7 коментара:

  1. като самата есен, която всъщност по календар още не е дошла :)

    ОтговорИзтриване
  2. "в хамак от скитащи паяжини ниско заспива слънцето"... тук някъде започва носталгията..

    ОтговорИзтриване
  3. а-а-а... забравих да сложа и мека нишка дим от чушкопек слециално за теб, Ясмина :)))))

    ОтговорИзтриване
  4. харесва ми горната част. хубава атмосфера

    ОтговорИзтриване
  5. Ако имаш предвид снимката - чопната е от photosight.ru - някъде в началото на блога съм го писал - обаче е коректно май под всяка да го правя :)
    а ако имаш предвид горната част на стиха - чопната е от американския поет Лангстън Хюс - това си го признавам без бой в третия ред :)
    в превода е:
    бавните удари на тамтамите
    равните удари на тамтамите
    бавно, равно разбъркмат кръвта...
    забулено във нощ момиче.... и т.н.
    :)))
    отбий се пак, ще си призная и други неща :)))))

    ОтговорИзтриване
  6. Защо постъпи ти така със слънцето??? :) Имай милост! Като си го представих горкото... посегне към биричка - изпарява се. Посегне пак - същото. И какво му остава, освен да си сънува само пяната... иначе отлично си му постелил, за това спор няма.. :)

    ОтговорИзтриване