понеделник, 25 октомври 2010 г.
прозорецът на колибата
www.photosight.ru
земята е удавена след дъжд
и мръсни плуват в локвите косите й
сплъстени мъртви стръкове треви
пленен от клони вятърът скимти
рови с пръсти изгнилата шума
и вихрушки безбройни плоди
дъхът на дълбоката есен
гали локвите с призрачни длани
само вяло прелитащи врани
търсят ноти от крадена песен
равнодушно се връща дъждът
да размие предишните щрихи
утре новите ще ни спрат
разредени и есенно тихи
82
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Красота в трагизма или може би трагизъм в красотата на човешките сезони. Онези, душевните...
ОтговорИзтриванехъммм :) не бях го погледнал от тази страна :) благодаря за другата перспектива, uf :)
ОтговорИзтриванеБлагодаря за чудесното настроение идещо от есенните стихове .
ОтговорИзтриване