понеделник, 25 октомври 2010 г.

прозорецът на колибата


www.photosight.ru


земята е удавена след дъжд
и мръсни плуват в локвите косите й
сплъстени мъртви стръкове треви

пленен от клони вятърът скимти
рови с пръсти изгнилата шума
и вихрушки безбройни плоди

дъхът на дълбоката есен
гали локвите с призрачни длани
само вяло прелитащи врани
търсят ноти от крадена песен

равнодушно се връща дъждът
да размие предишните щрихи
утре новите ще ни спрат
разредени и есенно тихи


82

3 коментара:

  1. Красота в трагизма или може би трагизъм в красотата на човешките сезони. Онези, душевните...

    ОтговорИзтриване
  2. хъммм :) не бях го погледнал от тази страна :) благодаря за другата перспектива, uf :)

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря за чудесното настроение идещо от есенните стихове .

    ОтговорИзтриване