светлина в тунела

Човек и добре да живее, умира. Това не съм го измислил аз. Как точно става тая работа, един Господ знае... и архангел Михаил, де.
Разравят, че в последния миг целият живот минавал пред очите ти като на филмова лента... Б-р-р, ега ти кошмара. И още разправят за тунела и светлината в края му, която мами, мами... Чунким тая светлина в тунела не ни се привижда през целия живот – ту едни ти я светнат, ту други, ама накрая сметката за тока все ти я плащаш...
Обаче мислил съм си - може пък накрая наистина да я вижда човек пустата светлинка, нещо като премия, джакпот на живота. И така излезе, мама му стара! От къде зная ли? Абе, може и да ми се смеете, обаче един път умрях. И ако вземете да ме питате като как е станала тая работа, срам не срам, ще ви кажа.
Имам, значи, един комшия - голям зевзек. Пък жена му урсуз за две Корнелии Нинови, че и отгоре. Направо му изпива мозъка. И на човека му дошло до гуша и решил да я вразуми както той си знае. След поредния скандал да вземе да отиде в мазето, ама три пъти й казал къде отива, долу направил една постановка, че уж се беси - нали се сещате - вързал се под мишниците и виси като на тиранти, пък примката на врата - само за заблуда, пълен камуфлаж, като един каскадьор направо. Като се минало достатъчно време, чул цербера да шляпа с чехли към семейното консервохранилище да му упражни контрол, ритнал столчето и се направил на обесен. И оная като писнала, рев, писък, шаш и паника, бедна ви е фантазията!
Пък аз таман се прибирам от работа и чувам, че в мазето някой се изхитрява хем да хлипа, хем да вие, хем да кълне като циганска тъща. Хукнах надолу да видя какво става... и видях каквото видях! Грабнах го оня шемет през краката, вдигнах го и викам на крокозъбела - Бягай ма! Бягай да викаш полиция, бърза помощ, поп, каквото ти дойде на ум, и вещогерът хукна та се не видя. Пък аз останах като на оня филм с хармониката - надигам, пъшкам и се моля да устискам… и както ми треперят мартинките, взех че... Ох, дяволът ме накара, знам си, ама ракията им е като елексир... и го стиснах оня малоумник с едната ръка, с другата се пресегнах и хоп от рафтчето една бутилка в джоба, а той като ревна отгоре, върни ракията на мястото, бе тъпан... сърцето ми се обърна и умрях!
Сега защо пак съм жив, ще попитате. Ами после възкръснах, при това таман на време - вече ме били курдисали за разфасоване на масата в моргата и една студентка пипнала където не й е работата, златни му ръце на момичето.
Ама аз за друго говорех - за светлината в края на тунела.
Значи, като умрях, първо вървях по един сив път... някои разправят, че душите на християните минавали в отвъдното по пътя на Исус към Голгота. Може, аз не съм ходил по тез краища, ходил съм само в Съветския Съюз, но то не се брои, защото Съветски Съюз вече нали няма. Та накрая на оня сив път, вам лъжа - мене истина, два тунела! И в двата тунела - светлина!
Мен са ме учили преди да действам да помисля, и ей на - цял живот мислих и тъкмо щях вече да започна да действам - взех, че умрях. И докато си мисля там пред двата тунела - хоп насреща ми един ангел. Беличък, русичък, бузки, крилца, къдрици - картинка. И картинката ми вика:
- Хайде, човече, ела в левия тунел. Той води в рая. А на тебе там ти е мястото, защото си праведен.
- Не съм много праведен - викам аз като един дядо Матейко - ама, щом казвате... Вие по знаете - и докато мрънкам така, хоп - пръкна се и един дявол - черен, ухилен, печен, със златен зъб и вика:
- Щом сам се чувстваш грешен, човече, значи си самоосъзнат, ела в десния тунел!
- Моля ви, конкуренцията си е конкуренция, - вика ангелът на дявола - обаче аз дойдох първи, значи редно е първи да си направя офертата. Хайде, човече, заповядайте, пуснете смъртния акт в ей тази урна...
-Опа! - вика дяволът - Тука, приятелче, е ничие пространство и има Свобода! Внушенията - в църквата или по време на кампанията, нали така. Сега човекът сам ще решава, долу достатъчно сте му мътили главата. Сега, ако иска, актчето ще го пусне в моята урничка. Давай, човече, да не ти пука! При мен е купонът, оттатък е пълна скука!
- Моля ви! Моля ви! - изчерви се ангелът! - Ами че това си е реклама, нерегламентирана, долнопробна, римувана реклама.
-Тихо, човекът решава!
- Но аз имам право на реплика! - чурулика обидено ангелът.
- После аз взимам дуплика и се връщаме на старото място - контрира го
дяволът - Така че, трай си!
- То когато на един дявол му липсват първите седем хилядолетия - нацупи се ангелът.
- Ха! Ами когато за управлението на Вселената претендират чистофайници и олизани типчета, дето се правят, че не виждат лайната - изплю се презрително дяволът.
- Циник и грубиян! - жално пропя ангелът.
- Педераст! - изхили се дяволът... и продължиха все по-настървено, а за мен забравиха въобще.
Пък аз се повъртях-повъртях, окашлях се, пък си навих смъртния акт на тръбичка, обърнах се и поех полека лека обратно по сивия път, по сивия път, та до моргата. И както вече ви казах - таман на време.
Сега живея втори живот.
Ама, знаете ли - и той като първия.